Даниъл Силва - Изповедникът

— Как се добра до името ми?

Габриел му каза истината.

— Малоун също е убит — изтъкна Роси. — Ти си следващият, приятел. Когато те намерят, ще убият и теб.

— Кои са те?

— Един съвет от мен, хер Зидлер, или както и да се казваш. Напусни Италия. Ако можеш да тръгнеш още тази вечер, най-добре.

— Няма да тръгна, докато не ми разкажете всичко, което знаете.

Италианецът наклони глава.

— Не си в положение да поставяш условия, нали? Дойдох тук поради една-единствена причина: да се опитам да спася живота ти. Ако не обърнеш внимание на предупреждението ми, твоя работа.

— Трябва да науча това, което знаете.

— Трябва да напуснеш Италия.

— Бенджамин Щерн беше мой приятел — каза Габриел. — Имам нужда от помощта ви.

Роси се вгледа напрегнато в лицето му за миг, а после стана и влезе в банята. Габриел чу шуртене на вода в мивката. Детективът се върна след миг с влажна кърпа в ръце. Помогна на Габриел да се обърне на една страна, развърза китките му и му подаде кърпата. Докато той изтриваше кръвта от врата си, Роси застана до прозореца и отмести тънките пердета.

— За кого работиш? — попита полицаят, загледан в улицата.

— При тези обстоятелства вероятно е по-добре да не отговарям на въпроса.

— Боже мой! — промърмори Роси. — Как можах да се забъркам в това?

Той придърпа стол близо до прозореца и отново погледна към улицата. Най-сетне угаси лампата и разказа на Габриел цялата история отначало.

Монсеньор Чезаре Феличи, възрастен и отдавна пенсиониран свещеник, бе изчезнал от стаята си в колежа „Сан Джовани Еванджелиста“ една вечер през юни. Когато не се прибрал и следващата вечер, колегите му решили, че е време да съобщят на полицията. Тъй като учебното заведение нямаше статут на територията на Ватикана, попадаше под юрисдикцията на италианските власти. Инспектор Алесио Роси от Държавната полиция пое случая и посети колежа рано същата вечер.

Роси бе разследвал и преди престъпления, свързани с духовници, и знаеше как изглеждат жилищата им. Но това на монсеньор Феличи му се стори необичайно спартанско. Никакви лични документи, никакъв дневник, никакви писма от приятели или роднини. Само две износени раса, чифт резервни обувки, бельо и чорапи. Изтъркана от употреба броеница. Ремък с шипове.

През първата нощ Роси разпита двадесет души. Разказите им се припокриваха. В деня на изчезването си старият монсеньор излязъл на редовната си следобедна разходка в градината, преди да отиде в параклиса за молитва и самовглъбяване. Когато не се появил на вечеря, семинаристите и свещениците предположили, че е уморен или не се чувства добре. Никой не си направил труда да го нагледа до късно вечерта, когато открили отсъствието му.

Директорът на колежа предостави на Роси скорошна снимка на свещеника, както и кратка биография. Феличи никога не бе проповядвал. Бе прекарал буквално цялата си кариера във Ватикана като функционер на Курията. Последната му длъжност беше в Съвета за мисиите на светците. Бе пенсионер от близо двадесет години.

Нямаше никаква следа, но Роси бе започвал разследвания и с по-малко. На сутринта въведе събраната информация в базата данни на Държавната полиция и разпространи снимката му по участъците в цяла Италия. После претърси базата данни за други скорошни случаи на изчезнали свещеници. Интуицията на Роси този път не му подсказваше нищо, нямаше и никакви предположения. Просто искаше да се увери, че не става въпрос за някой откачалник, който обикаля из страната и убива свещеници.

Това, което откри, го шокира. Два дни преди Феличи в Торино бе изчезнал друг свещеник — монсеньор Мандзини. Също като Феличи, той бе пенсиониран от Ватикана. Последната му длъжност беше в Съвета за католическо образование. Живееше в старчески дом за свещеници и също като монсеньор Феличи, бе изчезнал без следа.

Второто изчезване породи множество въпроси в главата на Роси: Дали двата случая са свързани? Дали Мандзини и Феличи са се познавали? Дали някога са работили заедно? Инспекторът реши, че трябва на всяка цена да разговаря с Ватикана. Свърза се със Службата за сигурност на Ватикана и помоли за личните досиета на двамата изчезнали. Молбата му беше отхвърлена. Вместо досиетата, получи меморандум с обобщение за кариерите на свещениците в Курията, според който и двамата бяха заемали поредица административни длъжности, една от друга по-незначителни. Разочарован, Роси зададе още един въпрос: Познавали ли са се? Отговориха му, че е възможно да са се срещали лично, но никога не са работили заедно.