Даниъл Силва - Изповедникът

Казагранде срещна изпитателния му поглед и бавно поклати глава.

— Казах ти всичко, което зная, Акиле.

— Разбирам.

Казагранде се опита бързо да смени темата:

— Какво е състоянието на Роси?

— Мъртъв е, за съжаление.

— Израелецът ли го е убил?

— Не, изглежда, застреляли са го карабинерите.

— Имаше ли нещо в стаята?

— Само дрехи. Никакви документи, нищо, което да издава самоличността му. Вашият човек е опитен.

Казагранде погледна към отворения прозорец на втория етаж. Беше се надявал историята да приключи тихомълком. Сега трябваше да използва обстоятелствата в свой интерес.

— Съдейки по представянето му тази вечер, няма съмнение, че е професионалист.

— Не мога да оспоря това заключение, генерале.

— Що се отнася до Роси, може би по някакъв начин се е замесил в неговия заговор.

— Може би — съгласи се Бартолети, макар и да не изглеждаше убеден.

— Не бива да допускаме израелецът да напусне Рим при никакви обстоятелства.

— В момента го издирват сто полицаи.

— Няма дълго да остане в Рим. Ще замине при първа възможност. На ваше място бих затворил изходите на града. Поставете охрана на всяка гара и автогара.

Изражението на Бартолети издаде, че му е неприятно да се отнасят с него като с некомпетентен новак, който се нуждае от указания как да ръководи издирването на беглец.

— Според мен на този етап аферата не засяга Ватикана, генерал Казагранде. В края на краищата убити са италиански полицаи на италианска територия. Ще проведем издирването така, както намерим за добре, и ще информираме Службата за сигурност на Ватикана за развоя на събитията.

Ученикът се обръща срещу учителя си, помисли си Казагранде. Такава бе природата на всички подобни връзки.

— Разбира се, Акиле — снизходително каза той. — Не те подценявам.

— Не се чувствам подценен, генерале. Но не бих хранил големи надежди, че този човек просто ще изчезне . Лично аз съм любопитен да узная какво е правил инспектор Роси в стаята му. Предполагам, вие също.

Бартолети изскочи от колата, без да дочака отговор, и се оттегли с бързи крачки. Шофьорът на Казагранде надникна в огледалото за обратно виждане.

— Обратно към Виа Пинчана ли, генерале?

Казагранде поклати отрицателно глава.

— Към Ватикана.

От павилион за сувенири близо до Форума Габриел си купи тъмносин памучен пуловер с качулка и надпис Viva Roma 38 38 Да живее Рим (ит.). — Б.р. ! , щампован на гърдите. В една обществена тоалетна свали ризата си и я пъхна в кошчето за смет. Едва сега забеляза, че отляво го е одраскал куршум, оставяйки кървава следа на кръста му. Изтри кръвта с тоалетна хартия и внимателно облече новия пуловер. Беретата на Роси все още стоеше пъхната в колана на дънките му. Излезе и тръгна на север — към Пиаца Навона.

Бе позвънил за втори път на номера за спешни случаи. Вдигна същата жена и му каза да отиде в църквата „Санта Мария дела Паче“. Вътре, до изповедалнята, трябваше да го чака мъж с бежов шлифер и сгънат брой на „Л’Осерваторе Романо“. Агентът щеше да му каже кое е следващото място, където да отиде.

Първата му грижа сега беше да не вкара в капан спасителите си. Смеси се с туристите и обикновените жители на Рим по тесните улички и алеи на историческия център, като се стараеше да се движи далеч от оживени булеварди. Все още чуваше воя на полицейските сирени в далечината, но знаеше, че никой не го следи.

На Пиаца Навона карабинерите патрулираха по двойки. Габриел вдигна качулката си и се присъедини към публиката на музикант, който свиреше на класическа китара до един фонтан. Забеляза, че северният край не е заварден от полицията. Обърна се, прекоси площада и тръгна по тясна алея към входа на църквата. На стъпалата седеше просяк. Габриел мина покрай него и влезе.

Лъхна го мирис на тамян. Спомни си за Венеция и тишината в „Сан Дзакария“. Само преди две седмици спокойно работеше върху възстановяването на една от най-важните картини в Италия. А сега всеки полицай в страната го търсеше. Запита се дали някога ще може да се върне към предишния си живот.

Спря до съда със светена вода, размисли и продължи. Пред мемориален свещник бе коленичила възрастна жена. Срещу вратите на изповедалнята седеше мъж с бежов шлифер. На скамейката имаше брой на „Л’Осерваторе Романо“, сгънат надве. Габриел се настани до него.

— Ранен сте — каза мъжът с шлифера. Габриел се наведе и видя, че пуловерът му е напоен с кръв. — Имате ли нужда от лекар?