Даниъл Силва - Изповедникът

— Шамрон? Ето защо никой на булевард „Цар Саул“ не знае с какво си се захванал. За бога! Трябваше да се досетя, че зад това стои старецът.

Габриел реши, че дължи обяснение на Пацнер. Безразсъдно беше да дойде в Рим след убийството на Питър Малоун. Беше подценил способностите на враговете си и бе създал огромна бъркотия, с която Шимон трябваше да се справи. Изпи чаша кафе, за да проясни съзнанието си, и му разказа историята от самото начало. През цялото време Киара остана с поглед, прикован в него. Отначало Пацнер успя да запази спокойствие, но към края вече нервно пушеше.

— Изглежда, са проследили Роси — каза Пацнер. — Той ги е довел при теб.

— Явно знаеше, че е под наблюдение. В стаята ми не се отдели от прозореца. Видя ги да идват, но твърде късно.

— Имаше ли нещо в онази стая, което може да издаде връзката ти със Службата?

Габриел поклати отрицателно глава и попита Шимон дали е чувал за групировка, наречена „Крукс Вера“.

— В Италия се носят какви ли не слухове за тайни общества и интриги във Ватикана — каза Пацнер. — Помниш ли скандала с П-2 39 39 „Пропаганда-2“ — масонска ложа. — Б.р. през осемдесетте?

Смътно, помисли си Габриел. Напълно случайно италианската полиция се бе натъкнала на документ, разкриващ съществуването на тайно дясно общество, което като червей си проправя път към най-високите етажи на властта, военните сили и разузнаването. Говореше се, че е проникнало и във Ватикана.

— Чувал съм името „Крукс Вера“ — продължи Шимон, — но никога не съм обръщал особено внимание. Поне досега.

— Кога трябва да замина?

— Ще те прехвърлим довечера.

— Къде?

Пацнер наклони глава на изток и непоколебимостта в очите му издаде, че има предвид Израел.

— Не искам да се връщам в Израел. Искам да открия кой уби Бенджамин.

— Сега не можеш да отидеш никъде в Европа. Свършено е с теб. Прибираш се у дома — и точка . Шамрон вече не е шеф. Лев е шефът и не иска да си навлече неприятности заради поредната авантюра на стареца.

— Как ще ме измъкнете от страната?

— По същия начин като Вануну. По вода.

— Ако не ме лъже паметта, това също беше една от авантюрите на Шамрон.

Мордехай Вануну бе недоволен работник от завода за ядрено оборудване „Димона“, разкрил пред лондонски вестник съществуването на израелски ядрен арсенал. Жена агент на име Шерил бен Тов го бе подмамила от Лондон в Рим, където го отвлякоха и откараха с малка лодка до израелски плавателен съд, който чакаше на Италианското крайбрежие. Малцина извън Службата знаеха истината за този епизод: че предателството на Вануну и издаването на израелски тайни е планирано и режисирано от Ари Шамрон като начин да предупреди враговете на Израел, че нямат шанс да преодолеят ядрената пропаст, и същевременно да остави на Израел възможността официално да отрича, че притежава ядрено оръжие.

— Вануну напусна Италия вързан и упоен със солидна доза опиат — каза Пацнер. — На теб ще ти спестим тези неудобства, стига да си послушен.

— Откъде ще отплаваме?

— Брегът до Фиумичино е идеалното място. В девет вечерта ще се качиш на моторница. На пет мили от брега ще се прехвърлиш в яхта за презокеанско плаване с екипаж от един човек. Той е агент на тайните служби, но дълги години е бил капитан на боен катер. Ще те откара до Тел Авив. Няколко дни по море ще ти се отразят добре.

— Кой ще кара лодката до яхтата?

Пацнер погледна Киара.

— Отраснала е във Венеция. Страшно добра е с моторниците.

— Както и с мотоциклетите — отбеляза Габриел.

Пацнер се наведе над масата.

— Трябва да видиш как борави с берета.

Ерик Ланге пристигна на летище Фиумичино в девет сутринта. След като мина през митницата и паспортния контрол, забеляза човека на Рашид Хусейни. Държеше картонена табела с надпис: „Трансеуро Текнолоджис — г-н Бауман“. На покрития паркинг отвън го чакаше очукана бежова ланча, която агентът подкара с изключителна предпазливост. Представи се с името Азис и заговори на английски с лек британски акцент. И той като Хусейни имаше вид на човек от академичните среди.

Откара го до стара жилищна кооперация в подножието на хълма Авентин и го поведе по олющено стълбище, което се виеше спираловидно към тъмния горен етаж. В апартамента нямаше нищо, освен телевизор, включен към сателитна антена на малкия балкон. Азис даде на Ланге пистолет, деветмилиметров „Макаров“ с монтиран в цевта заглушител, а после свари турско кафе в кухненския бокс. Следващите три часа прекараха седнали с кръстосани крака на пода като бедуини, пиейки кафе и гледайки по „Ал Джазира“ новините за битките за територия. Палестинецът пушеше една след друга американски цигари. При всеки кадър с престрелка бълваше поредица ругатни на арабски.