Даниъл Силва - Изповедникът

— Не съм толкова зле. Да тръгваме.

— Аз оставам тук. Задачата ми е само да ви предам съобщението.

— Къде трябва да отида?

— Пред църквата е паркиран мотоциклет БМВ, сив металик. Мотористът е с тъмночервена каска.

Габриел излезе навън. Мотоциклетът беше там. Когато го видя да се приближава, мотористът натисна стартера и двигателят забръмча. Габриел преметна крак над седалката зад него и обви ръце около кръста му. После бързо се вляха в потока от превозни средства към реката.

Очевидно агентът, който караше мотоциклета, беше жена: заоблен ханш, тънка талия и стройни бедра в сини дънки, буйни коси, подаващи се под каската. Бяха къдрави и ухаеха на жасмин и тютюн. Габриел бе сигурен, че този аромат му е познат.

Профучаха по Виа Лунготевере. Вдясно, над Ватиканския хълм, се издигаше кубето на „Свети Петър“. Отвъд реката той хвърли беретата на Алесио Роси в черната вода.

Поеха нагоре по хълма Яникулум. На Пиаца Черези завиха по стръмна улица с малки жилищни кооперации и кедри между тях. Мотоциклетът забави, когато наближиха стар дворец, превърнат в жилищна сграда. Жената угаси двигателя и продължиха по инерция под аркада, водеща до сенчест вътрешен двор.

Габриел слезе и тръгна след нея към партера, а после нагоре по две редици стъпала. Тя отключи вратата и го придърпа в тъмното антре. Вътре разтвори ципа на коженото си яке и свали каската. Косите й се разпиляха по раменете. Едва сега запали лампата.

— Ти? — промълви Габриел.

Жената се усмихна. Беше Киара, дъщерята на равина от Венеция.

За втори път тази вечер мобилният телефон на Ерик Ланге тихо запиука на нощното шкафче в хотелската му стая в Париж. Доближи го до ухото си и изслуша разказа на Рашид Хусейни за престрелката в пансиона „Абруци“. Явно Карло Казагранде не знаеше за Алон и бе изпратил хайка некомпетентни италиански полицаи за работа, която можеше да свърши с лекота един добър професионалист с пистолет. Може би шансът на Ланге да се справи сам с Алон беше окончателно провален.

— Какво ще правите сега? — попита той.

— Търсим го, както и половината италианска полиция. Няма гаранции, че ще го намерим. Израелците умеят да измъкват хората си, когато стане напечено.

— Да, така е — съгласи се Ерик. — Бих казал, че римският щаб на израелските тайни служби ще има доста работа тази нощ. Изправени са пред сериозна криза.

— Наистина сериозна.

— Засякохте ли някого от агентите им в Рим?

— Двама-трима, за които сме сигурни — отвърна Хусейни.

— Може би е разумно да ги проследите. С малко късмет, ще ви отведат право при него.

— Напомняш ми за Абу Джихад — каза Хусейни. — Той също беше гениален.

— Ще пристигна в Рим сутринта.

— Дай ми информация за полета си. Ще изпратя човек да те посрещне.

Габриел прекара доста време под душа, за да отмие кръвта от раната и косата си. Когато излезе, с бяла хавлия около кръста, Киара го чакаше. Тя внимателно почисти раните и направи плътна превръзка около кръста му. Накрая му постави инжекция с антибиотик и му подаде две жълти капсули.

— Какво е това?

— Болкоуспокояващи. Изпий ги. Ще спиш по-спокойно.

Габриел преглътна капсулите с минерална вода от пластмасова бутилка.

— Сложих чисти дрехи за теб на леглото. Гладен ли си?

Той поклати глава и влезе в спалнята да се преоблече. Изведнъж се олюля. Докато бе тичал, с обтегнати нерви и повишен адреналин, не усещаше болката. Сега сякаш нож разряза тялото му отстрани.

Киара бе сложила на леглото син памучен пуловер и панталон. Габриел внимателно ги облече. Бяха с няколко сантиметра по-дълги от неговия размер и трябваше да навие ръкавите и крачолите. Когато излезе, тя седеше в хола и гледаше новините по телевизията. Откъсна очи от екрана, хвърли поглед към него и смръщи вежди при вида му.

— Сутринта ще ти намеря дрехи по мярка.

— Колко са убитите?

— Петима — отвърна Киара. — И още няколко ранени.

Петима убити… Габриел затвори очи и потисна гаденето. Нов пристъп на болка прониза тялото му. Разбрала, че се измъчва, Киара докосна лицето му.

— Гориш — каза тя. — Имаш нужда от сън.

— Винаги ми е трудно да спя в моменти като този.

— Разбирам… Какво ще кажеш за чаша вино?

— С болкоуспокояващите?

— Може да ти помогне.

— Съвсем малко.

Киара влезе в кухнята и се върна с чаша червено вино. Габриел насочи дистанционното към телевизора и го угаси.

— А за теб?

Тя поклати отрицателно глава.