Даниъл Силва - Изповедникът

В два следобед той слезе да донесе хляб и сирене от магазина на партера. Когато се върна, завари Ланге да гледа с интерес кулинарно предаване по американски кабелен канал. Свари още кафе и включи отново на „Ал Джазира“, без да поиска разрешение. След лекия обяд Ланге подложи шлифера си като възглавница и се изтегна на голия под да подремне. Събуди го звънът от мобилния телефон на Азис. Отвори очи и видя, че арабинът записва нещо върху хартиена кесия.

Азис затвори и отново впери поглед в телевизора. Водещият задъхано коментираше кадри на стрелба на израелски войници по тайфа палестински момчета.

Арабинът запали нова цигара и погледна Ланге.

— Да вървим да убием копелето.

До залез болката в раната на Габриел намаля и апетитът му се възвърна. Киара приготви фетучини с гъби и сметана и после изгледаха вечерните новини. Първите десет минути от емисията бяха посветени на издирването на атентатора срещу папата. Докато вървяха кадри на тежковъоръжени полицейски патрули по летищата и границите, говорителят описа акцията като едно от най-мащабните издирвания в историята на Италия. Когато на екрана се появи снимката на Габриел, Киара стисна ръката му.

След вечеря тя направи чиста превръзка на раната и му инжектира нова доза антибиотик. Предложи му болкоуспокояващо, но той отказа. В осемнайсет и трийсет се преоблякоха. Прогнозата бе за дъжд и бурно море, затова сложиха подходящи дрехи: ватирано бельо, непромокаеми горни дрехи и гумени ботуши, обути върху непромокаеми чорапи. Пацнер бе оставил на Габриел фалшив канадски паспорт и деветмилиметрова „Берета“. Габриел скри паспорта в джоб с цип на якето си и пъхна беретата в отворен външен джоб за лесен достъп.

Пацнер пристигна в шест. Закръгленото му лице бе намръщено, а движенията — резки и енергични. Докато пиеха по чаша кафе, накратко ги осведоми какво ги очаква. Измъкването от Рим щеше да е най-опасната част. Полицията бе завардила пътищата и спираше случайни граждани за проверка из целия град. Деловият му тон поуспокои нервите на Габриел.

В деветнайсет часа излязоха от апартамента. Слизайки по стълбите, Пацнер изрече няколко думи на отличен италиански така, че да се чуе. В двора имаше паркиран тъмносив микробус за доставки „Фолксваген“. Шимон се настани на предната седалка, а Габриел и Клара влязоха през страничната врата в отделението за товар. Подът беше студен. Шофьорът запали двигателя и включи чистачките. Носеше син анорак, а бледите ръце, които стискаха волана, бяха като на пианист. Пацнер го наричаше Рувен.

Микробусът рязко потегли, премина през сводестия вход на двора, зави надясно и се вля в движението. Седнал на пода отзад, Габриел виждаше само нощното небе и светлината от фаровете на преминаващите коли. Знаеше, че се движат на запад. За да избегнат постовете по централните римски булеварди и магистралата, Пацнер бе избрал маршрут до морето по странични и глухи улици.

Габриел забеляза, че Киара се взира в него. Опита се да срещне погледа й, но тя извърна глава. Той опря глава на стената и затвори очи.

По краткия път от хълма Авентин до стария дворец, намиращ се на върха на Яникулум, Азис бе осведомил Ланге за последните новини. От няколко години палестинското разузнаване знаеше, че Шимон Пацнер е агент на израелските тайни служби. Бяха проследили прехвърлянията му от щаб на щаб и пътя на кариерата му. В Рим, където се предполагаше, че той е началникът, го държаха под постоянно наблюдение. Два пъти този ден — веднъж рано сутринта и отново късно следобед, бе посетил апартамент в дворец на хълма Яникулум, превърнат в жилищна кооперация. Разузнаването на ООП отдавна подозираше, че имотът е израелска тайна квартира. Случаят беше особен, връзката — косвена, но предвид обстоятелствата изглеждаше доста вероятно Габриел Алон, убиецът на Абу Джихад, да е вътре.

Паркирали на улицата, на сто метра разстояние от стария дворец, Ланге и Азис наблюдаваха и чакаха. Прозорците само на два от апартаментите откъм улицата светеха — на втория и на последния етаж. Капаците на последния бяха спуснати. Ланге запомни наемателите, които пристигнаха: две момчета с мотоскутери; жена с малък двуместен фиат; мъж на средна възраст с дъждобран, който слезе от градски автобус. Тъмносив микробус „Фолксваген“ с шофьор в синьо непромокаемо яке влезе във вътрешния двор.

Ланге погледна часовника си.

Десет минути по-късно микробусът изпълзя от двора и сви към улицата. Когато профуча покрай тях, Ланге забеляза, че отпред се е качил пътник. Рязко смушка Азис в ребрата. Палестинецът запали, нарочно изчака известно време, после обърна и потегли след микробуса.