Даниъл Силва - Изповедникът

— Трябва да се грижа за безопасността ти.

Той отпи глътка вино.

— Наистина ли се казваш Киара Дзоли?

Тя кимна.

— И наистина си дъщеря на равина?

— Да.

— Къде си назначена?

— Официално работя за римския щаб, но често пътувам.

— Каква работа вършиш?

— О, това-онова.

— А онази вечер?

— Шамрон ме помоли да те наглеждам, докато си във Венеция. Представи си изненадата ми, когато влезе в центъра на еврейската общност, за да се срещнеш с баща ми.

— Какво ти каза той за разговора ни?

— Че си му задал много въпроси за италианските евреи по време на войната… и за манастира „Светото сърце“. Край Лаго ди Гарда. Ще ми разкажеш ли подробности?

Нямам сили за това, помисли си Габриел.

— Докога трябва да остана тук?

— Утре сутринта Пацнер ще ти каже всичко.

— Кой е Пацнер?

Киара се усмихна.

— Явно доста време си бил извън играта. Шимон Пацнер е началникът на римския щаб. В момента търси начин да те измъкне от Италия и да те върне в Израел.

— Няма да се върна в Израел.

— Е, не можеш да останеш тук. Да пусна ли отново телевизора? Цялата полиция в Италия те търси. Но не аз вземам решенията. Аз съм просто редови агент. Пацнер ще се обади сутринта.

Габриел се чувстваше твърде слаб, за да спори с нея. Клепачите му натежаха от комбинацията от болкоуспокояващи и вино. Може би беше за добро. Киара му помогна да се изправи и да се довлече до спалнята. Когато легна, отново усети остра болка. Внимателно отпусна глава на възглавницата. Киара угаси лампата и седна на кресло до леглото му, с берета в скута.

— Не мога да спя, докато си тук.

— Ще спиш.

— Стой в другата стая.

— Не ми е позволено да те оставям без надзор.

Габриел затвори очи. Момичето имаше право. След няколко минути се унесе. Сънят му се изпълни с безброй кошмарни видения. Още веднъж преживя престрелката в двора на пансиона и видя окървавените карабинери. В стаята му се появи Алесио Роси, но облечен като свещеник, и вместо берета, насочи към главата му разпятие. Смъртта на Роси, с широко разперени ръце и рана на корема, Габриел видя като творба на Караваджо.

После го споходи Леа. Слезе при него от картината на олтара и развя полите на роклята си. Габриел погали кожата й и видя, че белезите са изчезнали. Устните й имаха вкус на маслини, зърната на гърдите й, притиснати към неговите, бяха твърди и студени. Прие го в тялото си и бавно го доведе до върха на насладата. Потънал в нея, Габриел я чу да го пита защо се е влюбил в Анна Ролф. Теб обичам — увери я той. — Винаги ще обичам само теб.

Събуди се за кратко. Сънят изглеждаше толкова реален, че той очакваше да намери Леа в стаята. Но когато отвори очи, насреща си видя лицето на Киара, която бдеше над него с оръжие в ръка.

Шимон Пацнер пристигна в тайната квартира в осем часа на следващата сутрин. Бе нисък, набит, с коси като стоманеносива вълна и белези от акне върху широките скули. По небръснатото лице и тъмните кръгове около очите му личеше, че не е спал. Безмълвно си наля чаша кафе и стовари сутрешните вестници върху кухненската маса. Стрелбата в квартал Сан Лоренцо бе водеща новина във всичките. Габриел, все още замаян от болкоуспокояващите, ги погледна, но нямаше сили дори да направи гримаса.

— Предизвикал си истински хаос в моя град. — Пацнер преполови кафето си на един дъх и се намръщи. — Представи си изненадата ми, когато получих тревожния сигнал, че великият Габриел Алон е загазил и трябва спешно да го измъкна. Редно беше някой от булевард „Цар Саул“ да прояви малко разум и да ми съобщи, че Габриел Алон е пристигнал в града, за да очисти някого.

— Не съм дошъл в Рим, за да убивам.

— Глупости! — сопна се Пацнер. — Точно това правиш.

Той вдигна поглед, когато в стаята влезе Киара. Бе облечена с хавлиен халат, а косите й, все още влажни от душа, бяха пригладени назад. Наля си кафе и седна на масата до Габриел.

Пацнер продължи:

— Знаеш ли какво ще стане, ако италианците разберат кой си? Това ще провали партньорството ни. Никога вече няма да работят с нас.

— Зная — отвърна Габриел. — Но не съм дошъл да убивам никого. Опитаха се да убият мен.

Пацнер издърпа стол и седна, облегнал пълните си ръце на масата.

— Какво правеше в Рим, Габриел? Не ми разправяй врели-некипели.

Когато Габриел го осведоми, че е пристигнал във връзка с работа за Шамрон, шефът на щаба отметна едрата си глава назад и изпусна въздуха от дробовете си към тавана.