Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Значи е влиятелна личност в своята общност.

— Той е боклук — изсумтя Лев. — Ливанец до мозъка на костите си. Олицетворение на ливанците. Но именно човек като него ни е нужен, за да отиде в Еин ал Хилве и да говори с бащата на момичето.

— Защо работи за нас?

— Заради парите естествено. Набил много ги обича.

— Как се свързваме с него?

— Оставяме му съобщение на телефонния секретар в нощния му клуб в Бейрут и самолетен билет при портиера на хотел „Комодор“. Рядко разговаряме с Набил на негова територия.

— И закъде е билетът?

— За Кипър — отговори Лев. — Другото нещо, което Набил обича, е Кипър.

Габриел щеше да е готов да лети след три дни. С приготовленията се зае отдел „Пътувания“. Ларнака беше популярна израелска туристическа дестинация, така че нямаше да му се наложи да пътува с фалшив чуждестранен паспорт. Въпреки това не можеше да е със собственото си име, така че му издадоха израелски документ, в който бе записан като Михаел Неуман. В деня преди заминаването му от отдел „Операции“ му позволиха да прекара един час в преглеждане на досието на Набил Азури в една секретна читалня. Когато приключи, му връчиха плик с десет хиляди долара и му пожелаха късмет. В седем часа сутринта на следващия ден той се качи на летище „Бен Гурион“ в самолет на компанията „Ел Ал“ за едночасовия полет до Кипър. Щом пристигна на острова, Габриел нае от летището кола и отиде с нея до разположения малко по-нататък по крайбрежието курорт, наречен хотел „Палм Бийч“. Там го очакваше съобщение от булевард „Цар Саул“. Набил Азури щеше да пристигне същия следобед. Габриел прекара остатъка от сутринта в стаята си, след това, малко след един часа, отиде да обядва в ресторанта до басейна. Азури вече бе заел една от масите. Бутилка скъпо френско шампанско се охлаждаше в сребърна кофа.

Ливанецът имаше тъмна къдрава коса, която бе започнала да се прошарва на места, и гъсти мустаци. Щом свали слънчевите си очила, Габриел откри, че се взира в големи, сънливи кафяви очи. На лявата си ръка Набил носеше задължителния златен часовник; на дясната — няколко златни гривни, които иззвънтяха, когато поднесе чашата с шампанско към устните си. Памучната му риза беше с кремав цвят, поплиновите му панталони се бяха измачкали по време на полета му от Бейрут. Той запали американска цигара със златната си запалка и се заслуша в предложението на Габриел.

— Еин ал Хилве? Да не си изгубил шибания си ум?

Алон беше предвидил реакцията му. Азури се отнасяше към връзката си с израелското разузнаване като към поредното си бизнес начинание. Той беше търговец от ориенталски пазар, а Службата — негов клиент. Пазаренето за цената беше част от процедурата. Ливанецът се наведе напред и впери сънливите си очи в евреина.

— Ходил ли си скоро там? Като в Дивия запад е, само че в стил Хомейни 74 74 Аятолах Хомейни — шиитски духовник и идеен ръководител на ислямската революция в Иран през 1978 — 1979 г. — Б.пр. . След като вашите момчета се махнаха, настана същински ад. Мъже в черно, слава на милостивия Аллах. Външните хора нямат шанс. Остави, Майк. Пийни си шампанско и забрави за тази работа.

— Ти не си външен човек, Набил. Познаваш всички, можеш да отидеш навсякъде. Затова ти плащаме толкова щедро.

— Бакшиш, Майк — това е всичко, което получавам от вашите хора: цигари, шампанско и няколко долара, които да изхарча по момичета.

— Явно си падаш по скъпички момичета, Набил, защото съм виждал кочаните от чековете ти. Натрупал си доста пари покрай отношенията си с моята фирма.

Азури вдигна чашата си към Габриел.

— Правим хубав бизнес заедно, Майк, не отричам. И бих искал да продължа да работя за вас. Затова ти трябва някой друг, който да отиде в Еин ал Хилве. Там е прекалено рисковано за мен. Прекалено опасно.

Азури даде знак на келнера и поръча още една бутилка шампанско. Отказът му да приеме работата не му пречеше да се наобядва хубаво за сметка на Службата. Габриел подхвърли на масата един пощенски плик. Ливанецът го изгледа замислено, но не посегна да го вземе.

— Колко има вътре, Майк?

— Две хиляди.

— Какви са банкнотите?

— Долари.

— И каква е сделката? Половината сега, останалите при доставката? Знам, че съм просто един глупав арабин, но две хиляди и две хиляди прави четири хиляди. А аз няма да отида в Еин ал Хилве за четири хиляди долара.

— Две хиляди е само предварителният хонорар.

— А колко ще получа при доставката на информацията?