Даниъл Силва - Принцът на огъня

Когато се прибраха вкъщи същата нощ, на телефонния им секретар имаше съобщение. Габриел го пусна и чу гласа на Дина Сарид, която му съобщаваше, че е намерила човек, който е бил в Самария в нощта на превземането й.

Следобед на следващия ден, като разпуснаха комисията, Габриел отиде с колата си до улица „Шейнкин“ и взе Дина и Яков, които го чакаха в едно открито кафене. Тримата се отправиха на север по крайбрежната магистрала в пепеляворозовата светлина на залеза, подминавайки градовете Херзлия и Нетания. Няколко мили след Кесария пред тях изникнаха склоновете на планината Кармел. Те заобиколиха залива Хайфа и продължиха към Акко. Докато пътуваха на север към град Нахария, Габриел се замисли за операция „Бен Ами“ и за нощта, в която една военна колона на Хагана е дошла по същия този път със заповед да унищожи арабските селища в Западна Галилея. Тогава забеляза странна сграда под формата на конус, изчистена и блестящо бяла, да се извисява над зеления клонак на една портокалова горичка. Той знаеше, че необичайната постройка е детският мемориал в „Яд Лейелед“ — музеят в памет на холокоста в кибуца Лохамей Ха’Гетаот. Селището било основано след войната от оцелели от въстанието във Варшавското гето. В съседство с кибуца, едва видими сред високата трева, бяха руините на Самария.

Габриел зави по един местен път и го последва във вътрешността на страната. Когато навлязоха в Ал Макър, здрачът бързо се сгъстяваше. Той спря на главната улица, като остави двигателя да работи, влезе в едно кафене и помоли съдържателя да го упъти към къщата на Хамза ал Самара. Настъпи момент на мълчание, през който арабинът от другата страна на плота преценяваше хладно Алон. Очевидно реши, че посетителят евреин е офицер от Шабак — впечатление, което Габриел не си даде труда да поправи. Съдържателят го изведе на улицата и ръкомахайки, му показа пътя.

Къщата беше най-голямата в селото. Изглежда, в нея живееха няколко поколения на фамилията Ал Самара, защото в малкия прашен двор си играеха цяла сюрия деца. В средата на двора седеше старец. Беше облечен в сива галабия и бяла кефия и пушеше наргиле. Габриел и Яков застанаха в незаградения край на двора и зачакаха разрешение да влязат. Дина ги чакаше в колата; Алон знаеше, че старецът никога няма да говори открито в присъствието на гологлава еврейка.

Ал Самара погледна към тях и им махна с ръка да се приближат. Каза няколко думи на най-големите деца и след миг в двора се появиха още два стола. Една жена, вероятно негова дъщеря, донесе три чаши с чай. Всичко това се случи още преди Габриел да е успял да обясни каква е целта на посещението им. Те поседяха известно време мълчаливо, като отпиваха от чая и слушаха бръмченето на цикадите в околните поля. В двора доприпка една коза и побутна леко с глава глезена на Габриел. Едно босо дете, облечено с дълга риза, прогони животното. Сякаш времето бе спряло своя ход. Ако не бяха електрическите крушки, които светнаха в къщата, и сателитната чиния върху покрива, на Габриел нямаше да му е трудно да си представи, че Палестина все още се управлява от Константинопол.

— Нещо нередно ли съм направил? — попита ги старецът на арабски. Това беше първото нещо, което би хрумнало на много араби при вида на двама яки държавни служители, дошли неканени в дома им.

— Не — успокои го Алон. — Просто искаме да поговорим с теб.

— За какво?

Щом чу отговора на Габриел, старецът подръпна замислено от наргилето си. Имаше хипнотични сиви очи и добре оформени мустаци.

— Откъде си родом? — попита го той.

— От Долината на Израил — отвърна Алон.

Ал Самара бавно кимна:

— А преди това?

— Моите родители са дошли от Германия.

Сивите очи на стареца се преместиха от Габриел към Яков.

— А ти?

— От Хадера съм.

— А преди?

— От Русия.

— Германци и руснаци — обобщи Ал Самара, поклащайки глава. — Ако не бяха германците и руснаците, все още щях да живея в Самария, а не тук, в Ал Макър.

— Бил си в селото в нощта на превземането му?

— Не точно. Разхождах се наблизо в полето. — Той направи пауза и добави заговорнически: — Бях с едно момиче.

— И кога започна нападението?

— Скрихме се в полето и видяхме как семействата ни се отправят на север, към Ливан. Забелязахме как еврейските сапьори взривиха домовете ни. Останахме в полето през целия следващ ден. Когато се мръкна отново, дойдохме тук, в Ал Макър. Но майка ми и баща ми, братята и сестрите ми — всички отидоха в Ливан.