Даниъл Силва - Принцът на огъня

„Приятел на Халед“ — помисли си Габриел. Халед се опитваше да заличи миналото й.

— Как изкопчи информацията от него?

— Ти получи информацията, която искаше. Остави подробностите по придобиването й на мен, Майк.

— Показа ли му портрета?

— Показах го. Той се разплака. Не бил виждал дъщеря си от петнадесет години.

Час по-късно Габриел напусна хотела и отиде с наетата кола на летището, където изчака вечерния полет за Тел Авив. Когато стигна на улица „Наркис“, минаваше полунощ. Киара вече спеше. Той се мушна в леглото и тя се размърда, но не се събуди. А когато докосна с устни голото й рамо, жената измърмори нещо несвързано и се отдръпна от него. Габриел погледна към нощното си шкафче. Документите бяха изчезнали.

На следващата сутрин Габриел отиде в Армагедон.

Остави шкодата си на паркинга за посетители и тръгна да се изкачва по пътеката към върха на хълма под палещите лъчи на слънцето. Спря за момент да огледа Долината на Израил. За него тя беше просто родина, но теолозите и онези, които бяха обсебени от пророчествата за края на света, вярваха, че тя ще бъде мястото на апокалиптичния сблъсък между силите на доброто и злото. Независимо от бъдещите бедствия, хълмът Тел Мегидо вече бе станал свидетел на много кръвопролития. Разположен на кръстопът между Сирия, Египет и Месопотамия, през хилядолетията той беше послужил за арена на дузина големи битки. Асирийци, израилтяни, ханаанци, египтяни, филистимяни, гърци, римляни и кръстоносци — всички те бяха проливали кръв под този хълм. Наполеон разгромил там османските турци през 1799 година, а след малко повече от век британският генерал Алънби ги победил отново.

Върхът на хълма представляваше същински лабиринт от траншеи и ями. Вече повече от век Тел Мегидо бе обект на периодични археологически разкопки. Досега археолозите бяха открили доказателства, че градът на върха на хълма е бил разрушаван и построяван наново около двадесет и пет пъти. В момента пак се копаеше. От една от траншеите се чу английска реч с американски акцент. Габриел се приближи до нея и погледна вътре. Двама студенти от Американския колеж, момче и момиче, се бяха навели над нещо, полузаровено в почвата. Алон помисли, че са кости, но не беше сигурен.

— Търся професор Лавон — обясни той.

— Тази сутрин той работи в К — отговори му момичето.

— Не разбирам.

— Изкопите са разположени във формата на решетка. Всеки участък е обозначен с буква. По този начин можем да картографираме местоположението на всяка находка. Вие сте застанали до 3. Виждате ли табелата? Професор Лавон работи в участък К.

Габриел се придвижи до изкопа, обозначен с К, и отново погледна надолу. На дъното му, на два метра под повърхността, се беше привела дребна човешка фигура, носеща широкопола сламена шапка. Професорът разкопаваше твърдия подпочвен слой с малка кирка и както обикновено, изглеждаше напълно погълнат от работата си.

— Откри ли нещо интересно, Ели?

Кирката спря да се движи. Професорът погледна нагоре.

— Само няколко парчета счупени грънци — отговори той. — Ами ти?

Габриел протегна надолу ръка. Ели Лавон я хвана и се изкатери на повърхността.

Седяха под сянката на синьо брезентово платнище и пиеха минерална вода на една походна масичка. Вперил очи в ширналата се под него долина, Габриел попита Лавон какво търси в Тел Мегидо.

— В наши дни съществува популярна археологическа доктрина, наречена библейски минимализъм. Минималистите например вярват, че цар Соломон е бил митична личност, нещо като еврейския еквивалент на крал Артур. Ние се опитваме да им докажем, че грешат.

— Наистина ли е съществувал?

— Разбира се, при това е построил град точно тук, на Мегидо.

Лавон свали широкополата си шапка и се зае да изтупва с нея кафявата прах, полепнала по панталоните му с цвят каки. Беше облечен, както винаги, с няколко ката дрехи — Габриел преброи три ризи, — а на врата му бе вързано червено памучно шалче. Лекият ветрец рошеше оредялата му прошарена коса. Той погледна изпитателно Габриел с живите си кафяви очи.

— Не е ли малко рано за теб да бъдеш тук, горе, в тази жега?

При последното им виждане професорът лежеше на болнично легло в медицинския център „Хадаса“.

— Тук съм само като доброволец. Работя по няколко часа рано сутрин. Лекарят ми смята, че това е добра терапия. — Лавон отпи от минералната си вода. — Впрочем открих, че това място дава ценен урок по смирение.