Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Не мога да я оставя точно сега, не и след всичко, което преживя заради Халед.

— След някоя и друга седмица тя вече няма да си спомня какво се е случило. — Щом забеляза червенината, която плъзна по лицето на Габриел, тя взе ръката му в своята. — Господи, съжалявам. Моля те, забрави, че някога съм казала това.

— Забравено е.

— Глупаво ще бъде от твоя страна да ми позволиш да си отида. Никой никога няма да те обича така, както те обичах аз. — Тя се изправи. — Но ние ще се видим отново, сигурна съм. Кой знае, може би скоро ще работя за теб.

— Какви ги говориш?

— В Службата гъмжи от слухове.

— Както обикновено. Не трябва да им обръщаш внимание, Киара.

— Веднъж дочух слух, че никога няма да напуснеш Леа, за да се ожениш за мен. Ще ми се да му бях обърнала внимание. — Тя преметна чантата си през рамо, сетне се наведе и го целуна по устните. — Една последна целувка — прошепна.

— Позволи ми поне да те закарам до летището.

— И двамата не се нуждаем от сълзливо сбогуване на „Бен Гурион“. Помогни ми само за багажа.

Той свали куфарите долу и ги натовари в багажника на колата. Киара се качи на задната седалка и затвори вратата, без да го погледне. Габриел остана в сянката на едно евкалиптово дърво да наблюдава отдалечаващата се кола. Когато се качи обратно в празния апартамент, изведнъж осъзна, че не я беше помолил да остане. Ели се бе оказал прав. Така беше по-лесно.

Седмица след заминаването на Киара Габриел отиде с колата си в Тивериада на вечеря у семейство Шамрон. Йонатан беше там заедно с жена си и трите им деца. Там бяха също Римона и съпругът й. Двамата идваха от дежурство и все още бяха в униформа. Ари беше заобиколен от семейството си и Габриел не го бе виждал толкова щастлив от години. След като се навечеряха, Шамрон изведе Алон и Йонатан на терасата. Ярката луна се отразяваше в спокойната повърхност на Генисаретското езеро. Отвъд него, черни и безформени, се издигаха Голанските възвишения. Ари обичаше да излиза на терасата си, защото тя гледаше на юг, към враговете му. Затова беше доволен просто да си седи там и да слуша как Габриел и Йонатан обсъждат песимистично матсава — ситуацията. След известно време Шамрон изгледа втренчено сина си, за да му подскаже, че иска да говори насаме с Габриел.

— Разбрах посланието, Абба 75 75 Едно от наименованията на Бог в Новия завет. — Б.пр. — каза Йонатан и се изправи. — Оставям ви.

— Той е полковник от Израелската отбранителна армия — каза Габриел, щом останаха сами. — Не му харесва, когато се отнасяш към него по този начин.

— Йонатан си има своята работа, а ние — нашата. — Ари ловко прехвърли темата на разговора от личните си проблеми върху тези на Габриел. — Как е Леа?

— Утре ще я водя на Маслиновия хълм да види гроба на Дани.

— Предполагам, че лекарят й е одобрил тази разходка?

— Той ще ни придружи заедно, с половината персонал на психиатричната клиника „Маунт Херцел“.

Шамрон запали цигара.

— Имаш ли вести от Киара?

— Не, а и не очаквам. Знаеш ли къде е?

Ари погледна театрално часовника си.

— Ако операцията се развива според плана, в момента навярно пие бренди в някоя планинска хижа в Зермат с един швейцарски джентълмен със съмнителна репутация. Този джентълмен се кани да превози с кораб голяма партида оръжия за една ливанска партизанска групировка, която не ни мисли доброто. Искаме да научим кога напуска пристанището тази пратка и къде ще бъде откарана.

— Моля те, кажи ми, че отдел „Операции“ не използва бившата ми годеница за мишеловка 76 76 В шпионажа този термин се използва за жена, която съблазнява мъж, с цел да получи от него информация или да го вербува. — Б.пр. ?

— Не съм посветен в подробностите по операцията, само в крайната цел. Колкото до Киара, тя е известна като момиче с висок морал. Сигурен съм, че ще успее да изиграе нашия приятел от Хелвеция.

— И все пак тази работа не ми харесва.

— Не се притеснявай — успокои го Шамрон. — Скоро ти ще си този, който ще решава как да я използваме.

— Какво имаш предвид?

— Министър-председателят желае да си поговорите. Иска да ти предложи една работа.

— Да ме направи копиеносец?

Ари отметна глава и се разсмя, после смехът му премина в дълга и мъчителна кашлица.

— Всъщност иска да станеш новия ръководител на отдел „Операции“.

— Аз ли? Когато комисията на Лев приключи с мен, ще съм щастлив, ако успея да си намеря работа като охранител на някое кафене по улица „Бен Яхуда“.