Даниъл Силва - Принцът на огъня

Шамрон усети, че Габриел продължава да го гледа със съмнение и попита:

— Кажи ми нещо: мислиш ли, че ако арабите бяха спечелили войната, щеше да има някакви еврейски бегълци? Виж какво стана в Хеброн. Събраха евреите в центъра на града и ги избиха. Нападнаха конвой с лекари и сестри, насочили се към Маунт Скопус, и ги заклаха до един. За да са сигурни, че никой няма да оживее, заляха камионите с бензин и ги запалиха. Ето с какви врагове си имахме работа. Целта им беше да ни избият всичките, така че никога да не се върнем. Целта им е същата и до днес. Искат да ни изтребят до крак.

Габриел повтори пред Ари думите, които Фелах му бе казала по време на пътуването им до Париж: „Моят холокост е истински като вашия и все пак вие отричате страданията ми и сами се оневинявате. Твърдите, че сама съм си причинила раните“.

— Наистина си ги е причинила сама — рече Шамрон.

— Но имало ли е повсеместна стратегия за прогонване? Участвал ли си в етническо прочистване от политически подбуди?

— Не. И доказателствата за това са навсякъде около теб. Завчера си вечерял в Абу Гош. Ако имаше повсеместна политика на гонения, Абу Гош щеше ли да бъде там? Защо Самария е изчезнала от Западна Галилея, а Ал Макър е все още там? Защото жителите на Абу Гош и Ал Макър не се опитаха да ни изколят. Но може би именно в това е грешката ни. Трябвало е да ги прогоним всичките, вместо да се опитваме да запазим арабско малцинство в центъра на държавата си.

— Тогава бежанците щяха да са повече.

— Така е, но ако бяха лишени от надеждата да се завърнат някога, може би щяха да се интегрират в Йордания и Ливан, вместо да позволят да бъдат използвани за пропаганда, целяща да изкара държавата ни като свърталище на демони. Защо бащата на Фелах ал Тамари продължава да живее в Еин ал Хилве и до днес? Защо нито една от братските арабски държави — нации, с които има общ език, култура и религия — не го е приела? Понеже те искат да го използват като довод, който да постави под въпрос правото ми на съществуване. Аз съм тук. Живея, дишам. Съществувам. Не се нуждая от ничие разрешение, за да ме има. Не ми трябва ничие одобрение. И определено нямам къде другаде да отида. — Той погледна към Габриел. — Искам само ти да я наглеждаш вместо мен. Очите ми вече не са това, което бяха.

Светлините на риболовния кораб изчезнаха в пристанището на Тивериада. Ари внезапно придоби уморен вид.

— На това място никога няма да има мир, пък и никога не е имало. Откакто сме дошли в тези земи от Египет и Месопотамия, непрекъснато воюваме. С ханаанци, асирийци, филистимяни, римляни, амалеки. Заблудихме се и повярвахме, че враговете ни са се отказали от мечтата си да ни унищожат. Молим се на бог за невъзможни неща. Мир без справедливост, опрощение без обезщетение. — Той изгледа предизвикателно Алон. — Любов без саможертва.

Габриел се изправи и се приготви да тръгва.

— Какво да кажа на министър-председателя?

— Кажи му, че трябва да обмисля предложението.

— Отдел „Операции“ е просто една междинна спирка, Габриел. Един ден ти ще си шефът. Мемунехът.

— Ти си Мемунехът , Ари. И винаги ще бъдеш.

Шамрон се засмя доволно, а после отново попита:

— Какво да му предам, Габриел?

— Кажи му, че аз също нямам къде другаде да отида.

Телефонното обаждане на Джулиан Ишърууд осигури на Габриел дълго търсения повод да премахне последните следи, които Киара беше оставила в апартамента. Той се свърза с една благотворителна фондация за руски имигранти и заяви, че иска да направи дарение. На следващата сутрин две кльощави момчета от Москва дойдоха и отнесоха всички мебели от всекидневната: диваните и столовете, масичките и лампите, кухненската маса, дори декоративните месингови купи и керамичните чинии, които Киара беше подбрала и наредила така грижливо. Спалнята остави непокътната, с изключение на чаршафите, които все още бяха пропити с ванилов аромат от косата на Киара.

През следващите дни през улица „Наркис“ минаваше неспирен поток от товарни камиони. Голямата бяла лабораторна маса пристигна първа, последвана от насочващи се флуоресцентни и халогенни лампи. От реномирания магазин за художествени материали „Л. Корнелисън & син“, разположен на улица „Грейт Ръсел“ в Лондон, му доставиха пратка с четки, бои, разтворител и лак. Едно химическо предприятие от Лийдс изпрати няколко кутии с избухливи разтворители, които събудиха необичайно голям интерес в израелските пощенски служби. От Германия пристигна скъп микроскоп с подвижно рамо, а от една венецианска работилница — два големи дъбови статива.