Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Ще излезеш чист от разследването. Сега не е време за публично самобичуване. Остави това на американците. Ако се наложи да кажем няколко полуистини, ако трябва да излъжем страна като Франция, която не се интересува от нашето оцеляване, ще го направим — и толкоз!

— Чрез заблуда ще воюваш ти — каза Алон, цитирайки мотото на Службата.

Шамрон кимна и добави:

— Амин.

Габриел се замисли:

— Но дори и да изляза чист, Лев няма да ми позволи да стана началник на отдел „Операции“.

— Той няма да има думата. Скоро ще бъде освободен от поста си, пък и няма много приятели на булевард „Цар Саул“ и на улица „Каплан“. Никой няма да го покани за втори танц.

— И кой ще бъде новият шеф?

— Двамата с премиера разполагаме с кратък списък с имена. Нито един от включените в него не е от Службата. Когото и да изберем, ще се нуждае от опитен човек начело на отдел „Операции“.

— Знаех си, че работите отиват натам — въздъхна Габриел. — Разбрах го още щом те видях във Венеция.

— Признавам, че мотивите ми са егоистични. Моята служба на този пост също е към края си. Ако министър-председателят бъде свален, аз ще го последвам. И този път няма да има връщане от изгнанието. Нужен си ми, Габриел. Нужен си ми, за да наглеждаш това, което създадох.

— Службата ли?

Шамрон поклати глава и показа с жест ширналата се пред тях земя.

— Знам, че ще го направиш — продължи той. — Нямаш друг избор. Неслучайно майка ти те е кръстила Габриел. Михаил е най-висшестоящият, но ти, Габриел, си най-могъщият 77 77 Шамрон прави аналог с архангел Михаил и архангел Гавраил от Библията. — Б.пр. . Ти си този, който брани Израел. Ти си ангелът на възмездието, принцът на огъня.

Потънал в мълчание, Алон погледна към езерото и отрони:

— Но преди това трябва да се погрижа за едно нещо.

— Ели ще намери Халед, още повече че разполага с уликите, които си му дал. Ти се справи блестящо с детективската работа. Винаги си имал нюх за тези неща.

— Всичко е заради Фелах — рече Габриел. — Тя го обрече, като ми разказа историята си.

— Това е характерна черта на всички палестинци. Винаги разказват за изгнанието си. Не могат да спрат да говорят за тези неща. — Шамрон се наведе напред, като облегна лакти на коленете си. — Наистина ли си сигурен, че искаш именно ти да превърнеш Халед в мъченик? Има други момчета, които могат да го свършат вместо теб.

— Знам — каза Алон, — но трябва да го направя аз.

Ари тежко въздъхна:

— Щом трябва… Но този път ще действаш самостоятелно. Никакви екипи, никакво наблюдение, нищо, което Халед да обърне в своя полза. Само вие двамата.

— Така и трябва да бъде.

Умълчаха се, загледани в движещите се светлини на един риболовен кораб, който се носеше бавно към Тивериада.

— Искам да те питам нещо — продума накрая Габриел.

— Знам. Ще говориш с мен за Тохнит Далет. За Бейт Сайед и Самария.

— Как разбра?

— Бродиш в необятността на палестинската болка от доста време насам. Логично е.

Той зададе на Шамрон същия въпрос, който беше отправил към Ели Лавон преди седмица в Мегидо:

— Ние ли ги прогонихме?

— Разбира се, че ние — отвърна Шамрон, после добави напрегнато: — Но само на няколко места и при специфични обстоятелства. Ако питаш мен, трябваше да прогоним повече от тях. Ето къде сгрешихме.

— Не говориш сериозно, Ари.

— Нека ти обясня. Историята ни отреди да бъдем губеща сила. През 1947 година Обединените нации решиха да ни дадат парче земя, на което да основем новата си държава. Помниш ли, четири пети от Британския мандат в Палестина вече бяха отцепени, за да бъде създадена Трансйордания. Осемдесет процента! От останалите двадесет процента ООН ни даде половината — десет процента от Британския мандат в Палестина, Крайбрежната равнина и пустинята Негев. Но арабите пак казаха не . Представи си, ако бяха казали да . Представи си, ако бяха казали да през 1937 година, когато Британската кралска комисия препоръча подялбата. Колко милиона хора можехме да опазим? Твоите дядо и баба щяха още да са живи. Моите родители и моите сестри можеха още да са живи. Но какво направиха арабите? Те казаха не, минаха на страната на Хитлер и насърчиха нашето изтребление.

— Това оправдава ли ни, че сме ги прогонили?

— Не, а и ние не го направихме по тази причина. Арабите бяха прогонени вследствие на войната, която те започнаха. Земята, която ни даде ООН, беше населена с петстотин хиляди евреи и четиристотин хиляди араби. Онези араби бяха вражеска сила, готова да ни унищожи. Знаехме, че в момента, в който обявим независимостта си, ще се превърнем в мишена, ще бъдем заплашени от панарабско нашествие. Трябваше да подготвим бойното поле. Не можехме да водим две войни едновременно — с едната ръка да воюваме с египтяните и с йорданците, докато с другата се сражаваме с арабите от Бейт Сайед и Самария. Те трябваше да си отидат.