Даниъл Силва - Принцът на огъня

Габриел поклати глава:

— Те са представлявали по-голяма заплаха заради друго. Сигурно го е споменавала с другото му име — френското .

— Значи смяташ, че Халед се е запознал с момичето при нормални обстоятелства и по-късно го е вербувал?

— Точно така е постъпил — отговори Габриел. — Така би постъпил и баща му.

— Може да са се срещнали къде ли не.

— Вероятно е било на място като това.

— На археологически разкопки ли?

— Тя е била студентка по археология. Вероятно Халед също е бил такъв. Или пък е бил професор като теб.

— А може би просто е бил един привлекателен арабин, с когото се е запознала в някой бар.

— Ние знаем името й, Ели. Знаем, че е била студентка и че е следвала археология. Ако тръгнем по следите на Фелах, те ще ни отведат до Халед. Сигурен съм.

— Ами проследи ги тогава.

— По очевидни причини засега не мога да се върна в Европа.

— А защо не се обърнеш към Службата и не оставиш нейните търсачи да свършат тази работа?

— Защото след фиаското в Париж никой няма да иска да се занимава с Халед на европейска територия — или поне не официално. Освен това аз съм представител на Службата и възлагам тази работа на теб. Искам да го откриеш, Ели. Тайно. Ти имаш тази дарба. Знаеш как се вършат подобни работи, без да се вдига шум.

— Така е, но съм загубил форма.

— А във форма ли си да пътуваш?

— Стига да няма грубости. Това е в твоята област. Аз съм книжният плъх, а ти — човекът с мускулите.

Лавон извади от джоба на ризата си цигара и я запали, като я заслони с ръка от вятъра. Преди да заговори отново, погледна за момент към Долината на Израил.

— Но ти винаги си бил такъв, нали, Габриел? Харесва ти да играеш ролята на чувствителния художник, но дълбоко в себе си приличаш на Шамрон повече, отколкото си даваш сметка.

— Халед ще убие още хора. Може би ще изчака до следващия април, а може би и по-скоро ще си намери нова цел — нещо, което да му позволи да утоли временно жаждата си за еврейска кръв.

— А може би ти страдаш от същата жажда?

— Донякъде — призна Габриел. — Но тук не става въпрос за отмъщение, а за справедливост. За опазване живота на невинни хора. Ще го намериш ли заради мен, Ели?

Лавон кимна.

— Не се притеснявай, Габриел. Ще го открия… Преди да е убил още хора.

Те замълчаха за момент и се загледаха към долината.

— Ние ли ги прогонихме, Ели?

— Кого, ханаанците ли?

— Не, Ели. Арабите.

— Със сигурност не сме ги помолили да останат — отговори Лавон. — Може би така е било по-лесно.

Един син седан беше паркиран на улица „Наркис“ с работещ двигател. Габриел разпозна лицето на мъжа, който седеше зад волана. Той влезе в жилищната сграда и изкачи бързо стълбището. На площадката, пред полуотворената врата на апартамента, бяха оставени два куфара. Киара седеше във всекидневната, облечена с изискан черен костюм и с обувки с висок ток. Беше гримирана. Габриел никога преди не я беше виждал с грим.

— Къде отиваш? — попита той.

— Знаеш много добре.

— По работа ли?

— Естествено по работа.

— Кога ще се върнеш?

Мълчанието й му подсказа, че няма да се върне.

— Когато приключа със задачите, ще се върна във Венеция — каза Киара и добави: — Да се погрижа за семейството си.

Той остана неподвижен, загледан в нея. Сълзите, които се търкулнаха по бузите й, бяха черни от грима. На Габриел му заприличаха на мръсни дъждовни струйки, стичащи се по лице на статуя. Киара ги избърса и се втренчи в почернелите върхове на пръстите си, ядосана, че не може да контролира емоциите си. После изправи гръб и примигна решително.

— Изглеждаш разочарован от мен, Габриел.

— От какво?

— Че плача. Ти никога не плачеш, нали?

— Вече не.

Той приседна до нея и хвана ръката й. Тя я издърпа и избърса размазания грим с книжна кърпичка, после извади малка пудриера и погледна отражението си в огледалцето.

— Не мога да се кача на самолета в този вид.

— Така е.

— Не си прави илюзии, няма да остана тук. Пък и ти не го искаш. Никога няма да ми кажеш да си замина, понеже си прекалено добър, но аз знам, че желаеш да се махна. — Тя затвори пудриерата. — Не те обвинявам. Колкото и да е странно, даже те обичам още повече. Щеше ми се само да не ми беше казвал, че искаш да се ожениш за мен.

— Исках го — рече той.

— Така ли? — иронично попита тя.

— Искам да се оженя за теб, Киара. — Алон се поколеба. — Но не мога. Женен съм за Леа.

— Това значи преданост, нали, Габриел? Вярност към дълга или към нечии задължения. Лоялност.