Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Цялата статия е много спекулативна — мрачно обясни Шамрон. — И в резултат на това е още по-вредна за нас. Намеква, че си замесен по някакъв начин във взривяването на гарата.

— И какъв мотив бих могъл да имам?

— Да дискредитираш палестинците, разбира се. Халед ни изигра. Успя да взриви Лионската гара и да прехвърли вината върху нас.

Габриел се зачете в началото на статията.

— Той очевидно разполага с високопоставени приятели както в египетското, така и във френското разузнаване. Мухабарат ме следеше още от пристигането ми в Кайро. Снимали са ме в нощния клуб, а след атентата са изпратили снимката на френското контраразузнаване. Халед е организирал цялата работа.

— За съжаление това не е всичко. Вчера сутринта Дейвид Куинел е бил намерен убит в апартамента му в Кайро. Можем да сме сигурни, че вината ще падне отново върху нас.

Алон подаде вестника на Шамрон, който го прибра в куфарчето си.

— Последиците от всичко това вече са налице. Министърът на външните работи трябваше да посети Париж следващата седмица, но поканата е била отменена. Говори се за временно прекратяване на отношенията и експулсиране на дипломатите. Ще трябва да докажем, че сме невинни, в противен случай рискуваме да развалим напълно отношенията си с Франция и с останалите държави от Европейския съюз. Предполагам, че в края на краищата ще поправим нанесените ни щети, но само отчасти. Все пак повечето французи още смятат, че ние сме разбили онези самолети в Световния търговски център. Тогава как да ги убедим, че нямаме нищо общо с бомбения атентат на Лионската гара?

— Но ти ги предупреди преди атентата.

— Вярно е, но конспираторите ще видят в това още по-голямо доказателство за нашата вина. Откъде ще знаем, че бомбата ще избухне в седем часа, ако не участваме в планирането? Рано или късно ще трябва да ги убедим в противното и ти ще ни помогнеш.

— Аз ли?

— Французите ще искат да говорят с теб.

— Кажи им, че ще бъда в Пале дьо Жюстис 70 70 Съдебната палата (фр.). — Б.пр. в понеделник сутринта. Помоли ги да ми запазят стая в хотел „Крилон“. Никога не съм успявал да получа добра стая там.

Ари се засмя.

— Аз ще те държа настрани от французите, но Лев…

— Значи ще бъда разпитван от комисия, така ли?

Шамрон кимна.

— Разследването започва от утре. Ти си първият свидетел. Можеш да си сигурен, че вземането на показанията ти ще продължи няколко дни и че ще бъде много неприятно.

— Имам по-добри неща за вършене от това да седя пред комисията на Лев.

— Като какви например?

— Да открия Халед.

— И как възнамеряваш да го направиш?

Габриел разказа на Шамрон за момичето от Самария.

— Кой друг знае за това?

— Само Дина.

— Намери го, но без много шум — съгласи се Ари. — И, за бога, не оставяй следи.

— Арафат е замесен по някакъв начин. Той ни подхвърли Махмуд Арвиш и после го уби, за да прикрие следите си. И сега ще спечели симпатиите на обществеността заради нашето набедено участие в бомбения атентат на Лионската гара.

— Той вече ги е спечелил. Журналистите от световните медии са се строили пред Муката и чакат реда си да вземат интервю от него. Не можем и с пръст да го докоснем.

— Значи ще бездействаме и ще затаяваме дъх всеки осемнайсети април в очакване да бъде взривено следващото посолство или синагога? — Габриел поклати глава. — Не, Ари, аз отивам да го търся.

— Опитай се да не мислиш за тези неща точно сега. — Шамрон го потупа бащински по рамото. — Почини си. Иди да видиш Леа. После прекарай малко време с Киара.

— Да — рече Алон, — една вечер без никакви усложнения ще ми се отрази добре.

Шамрон го откара до „Маунт Херцел“. Когато Габриел тръгна по трилентовата алея за пешеходци към входа на клиниката, вече се смрачаваше. Новият лекар на Леа го очакваше във фоайето. Имаше закръглена фигура, носеше очила, а дългата му брада бе като на равин. Любезното изражение не слизаше от лицето му. Той се представи като Мордекай Бар Зви, после хвана Габриел под ръка и го поведе по един хладен коридор, облицован с йерусалимски варовик. Жестовете и интонацията му показваха, че е добре запознат с доста необичайния случай на пациентката.

— Трябва да отбележа, че е понесла случилото се учудващо добре.

— Говори ли?

— Малко.

— Знае ли къде се намира?

— Понякога. Но едно е сигурно — няма търпение да ви види. — Лекарят изгледа Алон над зацапаните стъкла на очилата си. — Изглеждате ми изненадан.