Даниъл Силва - Принцът на огъня

В крайна сметка наложи се да чакат само четиридесет минути. Получиха плана в безопасния апартамент като кодиран факс — три листа текст на иврит, шифрован с Нака — оперативния код, който използваше Службата. Навот седна на кухненската маса до Габриел и се зае с разшифроването.

— В момента във Варшава каца самолет на Ел Ал — каза той.

— Полски евреи на посещение в старата си родина?

— Всъщност на посещение на местопрестъплението. Това е организирана обиколка на лагерите на смъртта. — Узи поклати глава. Той беше присъствал онази нощ в Треблинка заедно с Габриел и Радек и беше вървял сред пепелта до убиеца. — Не мога да проумея защо някой би пожелал да посети подобно място.

— Кога е обратният полет?

— Утре вечер. Една от пасажерките ще бъде помолена да изпълни доброволно доста специална задача — да се завърне у дома с фалшив израелски паспорт, но от друго място.

— И Леа ще се качи в самолета вместо нея?

— Точно така.

— А на булевард „Цар Саул“ разполагат ли с такава доброволка?

— Кандидатките всъщност са три. В момента правят окончателния избор.

— Как ще обяснят състоянието на Леа?

— Със заболяване.

— Как ще я отведем до Варшава?

— Ние ли? — Навот поклати глава. — Ти се прибираш у дома по друг маршрут: по суша до Италия, оттам ще те вземат през нощта от плажа във Фиумичино. Мястото, изглежда, ти е познато.

Габриел кимна. Познаваше добре крайбрежието.

— И така, как ще стигне Леа до Варшава?

— Аз ще я заведа. — Узи съзря несъгласието в очите на Габриел и побърза да го успокои: — Не се притеснявай, няма да позволя да се случи нещо на жена ти. Ще я придружа в пътуването й със самолета до вкъщи. С нас ще летят трима лекари. Тя ще бъде в добри ръце.

— А когато пристигне в Израел?

— Там ще я поеме екип на психиатрична клиника „Маунт Херцел“.

Алон се замисли за момент. Нямаше как да възрази срещу този план.

— Как ще се прехвърля през границата?

— Помниш ли фолксвагена — буса, който използвахме в аферата „Радек“?

Габриел се досети, че зад сгъваемото легло в задната му част имаше тайник. Там бяха скрили упоения Радек, за да може Киара да го прекара през австро-чешката граница.

— След приключването на операцията го върнах в Париж — обясни Навот. — Скрит е в един гараж в Седемнадесети район.

— Обезпаразити ли го?

Узи се засмя.

— Чист е — отговори му той. — И което е по-важно — ще ти помогне да минеш през границата и да отидеш във Фиумичино.

— Кой ще ме закара до Италия?

— Моше може да свърши това.

— Та той е още дете.

— Моше знае как да се грижи за себе си — успокои го Навот. — Освен това нима има по-подходящ човек от Мойсей 69 69 На иврит Мойсей е Моше. — Б.пр. , който да те отведе у дома, в Обетованата земя?

— Ето го сигнала. Две кратки присветвания, последвани от едно дълго.

Моше включи чистачките и се наведе над волана на фолксвагена. Габриел седеше спокойно на седалката до него. Изкушаваше се да каже на хлапето да се отпусне, но вместо това, реши да го остави да се наслади на мига. Предишните задачи на Моше бяха свързани със закупуването на провизии за безопасния апартамент и почистването на мястото, след като агентите напуснеха града. Една среднощна среща на шибания от дъжда италиански бряг щеше да е апогеят в работата му за Службата.

— Ето го пак — каза боделът . — Две кратки присветвания…

— … Последвани от едно дълго. Чух те още първия път. — Габриел потупа хлапето по гърба. — Съжалявам, последните два дни бяха дълги за мен. Благодаря за возенето. Бъди внимателен по обратния път и използвай…

— Друго място да пресечеш границата — прекъсна го Моше. — Каза ми го поне четири пъти.

Габриел излезе от буса и прекоси издигащия се над плажа паркинг, после се прехвърли през една ниска каменна ограда и тръгна през пясъка към морето. Застана на брега и докато вълните се плискаха в обувките му, се загледа в приближаващата се моторна лодка. Миг по-късно вече седеше на носа й, с гръб към Яков и с очи, вперени в яхтата „Фиделити“.

— Не трябваше да отиваш! — Яков се опитваше да надвика бръмченето на двигателя.

— Ако бях останал в Марсилия, никога нямаше да си върна Леа.

— Не можеш да си сигурен в това. Може би Халед щеше да изиграе картите си различно.

— Прав си — извика Габриел. — Щеше да ги изиграе различно. Първо щеше да убие Леа и да захвърли тялото й на някое шосе в Южна Англия. После щеше да изпрати тримата си шахиди на Лионската гара и да я превърне в купчина отломки.