Даниъл Силва - Принцът на огъня

Звукът от стрелбата, който отекна в просторната зала на гарата, възпроизведе ефекта, който Габриел очакваше. Хората на перона се наведоха или се проснаха на земята. На шест метра встрани двамата войника свалиха от рамо автоматите си. В двата края на перона шахидите Башир и Наджи все още стояха с приковани в часовника очи. Нямаше време и за двамата.

Той изкрещя на френски:

— Терорист! Залегнете! Залегнете!

Пред него се отвори полоса за обстрел, когато се прицели в Наджи. Френските войници, объркани от разиграващата се пред очите им сцена, се поколебаха. Габриел натисна спусъка, видя розовата искра, а после и Наджи, който описа една невидима спирала и се приземи, безжизнен, на перона.

Втурна се към коловоз Д, към мястото, където Леа седеше, изложена на идващата ударна вълна. Стисна здраво чантата на Палестина, защото там беше ключът за неговото бягство. Погледна за миг назад. Башир, последният от шахидите , се насочи към средата на гарата. Сигурно бе видял смъртта на двамата си другари; сега се опитваше да увеличи убийствената мощ на своята единствена бомба, като я постави в центъра на перона, където тълпата бе най-гъста.

Да спре сега означаваше сигурна смърт за него и за Леа, затова Габриел продължи да тича. Стигна до входа за коловоз Д и зави надясно. Перонът беше празен — стрелбата и неговото предупреждение бяха накарали хората да се качат във влаковете или да се спуснат към изхода на гарата. Беше останала само Леа, безпомощна и неподвижна.

Часовникът показа 19:00 часа.

Той сграбчи Леа за раменете и вдигна от количката тялото й, после направи един последен скок към вратата на чакащия влак, точно когато куфарът експлодира. Последва ярка светлина, силен гръм, изгаряща взривна вълна, която сякаш изцеди живота от тялото му. Полетяха отровни болтове и пирони, счупени стъкла и кръв.

Черен дим и непоносима тишина. Габриел се взря в очите на Леа. Те гледаха право в него, а погледът й бе странно ведър. Той прибра пистолета в дамската чанта, взе жена си на ръце и се изправи. Тя му се стори лека като перце.

Извън потрошения вагон се чуха първите писъци. Габриел се огледа. Прозорците и от двете страни бяха избити. Пътниците, които бяха останали по местата си, бяха нарязани от летящите стъкла. Видя най-малко шест души, които изглеждаха смъртно ранени.

Слезе по стъпалата и се отправи към перона. За секунди той беше станал неузнаваем. Вдигна очи и видя, че голяма част от покрива липсва. Ако бяха избухнали и трите бомби, вероятно цялата гара щеше да е в развалини.

Подхлъзна се и се строполи тежко на плочките. Перонът бе подгизнал от кръв. Навсякъде около него бяха разпръснати крайници и късове от човешка плът. Габриел се изправи на крака, вдигна Леа и се запрепъва напред. Не смееше да погледне върху какво стъпва. Подхлъзна се отново близо до телефонните кабини и съзря безжизнените очи на Палестина. Дали неговият удар я беше убил или шрапнел от бомбата на Тайиб?

Пак се изправи. Изходите на гарата бяха задръстени: ужасени пътници се опитваха да излязат, полицаи си проправяха път навътре. Ако се опиташе да мине оттам, имаше вероятност някой да познае в него мъжа, който стреля с пистолет, преди да избухне бомбата. Трябваше да намери друг изход. Спомни си как вървяха от колата към гарата, как изчакаха да се смени светлината на светофара на кръстовището на улица „Лион“ и булевард „Дидро“. Там имаше вход за метрото.

Понесе Леа към ескалатора, но той вече не работеше. Прекрачи два трупа и заслиза. В станцията на метрото цареше суматоха, крещяха пътници, слисани служители напразно се опитваха да овладеят положението. Следвайки табелите, Габриел тръгна през сводестите коридори към улица „Лион“. На два пъти го питаха дали се нуждае от помощ, но той само поклащаше глава и продължаваше напред. Лампите примигнаха и угаснаха, после по някакво чудо отново светнаха.

След две минути стигна до някакво стълбище. Заизкачва се упорито нагоре, докато най-накрая се озова навън, където ръмеше ситен студен дъжд. Беше излязъл на улица „Лион“. Погледна назад към гарата. Площадът пламтеше от светлините на линейките, а от покрива излизаше гъст дим. Той се обърна и тръгна.

— Добре ли сте, господине? Тази жена нуждае ли се от лекар? — попита го непознат мъж.

„Не, благодаря ви — помисли си Габриел. — Моля ви, само се махнете от пътя ми и дано онзи мерцедес да е още там“.

Зави на ъгъла, излезе на улица „Перо“ и забеляза автомобила. Това бе единствената грешка на Халед. Пренесе Леа през улицата. За момент тя уплашено се вкопчи в раменете му. Дали го позна, или го мислеше за някой санитар от болницата в Англия? Минута по-късно тя седеше на предната седалка и гледаше спокойно през прозореца, докато Габриел подкара колата към ъгъла на улица „Лион“. Той погледна наляво към горящата гара, после зави надясно и се понесе с пълна скорост по широкото авеню по посока на „Бастилията“. Отново бръкна в чантата на палестинката и извади мобилния й телефон. Докато заобиколи площад „Бастилията“, от булевард „Цар Саул“ се обадиха.