Даниъл Силва - Принцът на огъня

На входа на гарата стояха няколко полицаи и двама войници в камуфлажни униформи с преметнати през рамо автомати. Те спираха напосоки минаващите покрай тях пътници, проверяваха личните им карти, преглеждаха чантите им. Девойката хвана под ръка Габриел и го принуди да върви по-бързо. Той усети погледите на ченгетата върху себе си, но никой не ги спря, докато минаваха през входа.

Озоваха се под високия сводест покрив на гарата. Спряха за момент пред един ескалатор, който се спускаше към нивото на метрото. Габриел се възползва от момента, за да се ориентира в обстановката. Вляво от него имаше телефонни кабини, отзад беше стълбището, което водеше нагоре към ресторант „Льо Трен Бльо“. В двата противоположни края на перона се виждаха щандове за вестници. Вдясно имаше снекбар, над който бе закачено черното табло за заминаващите влакове. Точно тогава на него се извърши промяна на информацията. Тракането на електронните букви прозвуча на Габриел като аплодисменти за отлично изиграния гамбит 65 65 Начален ход в шахматната игра, при който се жертва неважна фигура, за да се получи възможност за атакуване. — Б.пр. на Халед. Часовникът показваше 18:57 часа.

— Виждаш ли девойката, която говори в телефонната кабина отсреща? Тази с дънките и сивия пуловер? Вероятно е французойка, а може и да е арабка — като мен.

— Виждам я.

— Когато часовникът на таблото за заминаващите влакове покаже шест часа и петдесет и осем минути, тя ще затвори. Ние с теб ще отидем и ще заемем нейната кабина. Тя ще спре за момент, за да ни даде възможност да стигнем дотам.

— Какво ще стане, ако някой друг отиде преди нас?

— Ние с момичето ще се погрижим за това. Ти ще набереш номера. Готов ли си?

— Да.

— Не забравяй номера. Ако го забравиш, няма да ти го кажа повторно и жена ти ще умре. Сигурен ли си, че си готов?

— Кажи ми шибания номер.

Палестина го изрецитира, после му даде няколко монети точно когато часовникът показа шест часа и петдесет и осем минути. Момичето освободи кабината. Габриел отиде дотам, вдигна слушалката, пусна монетите и набра номера, без да се замисли, защото се страхуваше, че ако го обърка първия път, няма да може да си спомни отново правилните цифри. Нечий телефон започна да звъни. Веднъж, два, три пъти…

— Никой не отговаря.

— Бъди търпелив. Някой ще вдигне.

— Иззвъня вече шест пъти.

— Сигурен ли си, че си набрал правилния номер? Може да си сбъркал. Може би жена ти сега умира, защото ти…

— Затваряй си устата! — сопна й се Габриел.

Телефонът бе спрял да звъни.

— Добър вечер, Габриел.

Беше женски глас, шокиращо познат.

— Или може би трябва да те наричам хер Клемп? Това бе името, което използва, когато посети моя бар, нали? Както и когато претършува апартамента ми.

Мими Ферере. Малката луна.

— Къде е тя? Къде е Леа?

— Наблизо.

— Къде? Не я виждам.

— Ще разбереш след минута.

Той вдигна очи към таблото за заминаващите влакове. Часовникът показваше 18:59 часа. Двама войника минаха бавно покрай него, единият го погледна. Габриел се обърна и понижи глас:

— Казахте ми, че ако дойда, ще я оставите жива. А сега къде е тя?

— Всичко ще ти се изясни след секунди.

Гласът! Габриел се съсредоточи върху него. Той го отведе обратно в Кайро, във вечерта, която бе прекарал в бара в Замалек. Беше примамен там, за да прикачи подслушвателно устройство за телефона на Мими, така че да може да чуе разговора й с мъжа, наречен Тони, и да се добере до телефонния номер на апартамента в Марсилия. Ала не беше ли примамен там поради някаква друга причина?

Тя отново заговори, но гласът й бе заглушен от съобщението по гаровия високоговорител: Влак номер 765 за Марсилия в момента се установява на коловоз Д . Габриел покри с ръка микрофона на слушалката. Влак номер 765 за Марсилия в момента се установява на коловоз Д. Беше го чул по телефона, сигурен бе в това. Мими бе някъде на гарата. Той се извърна и зърна стройните й като на момиче бедра бавно да се отдалечават към изхода. От лявата й страна, с ръка, мушната в задния джоб на панталоните й, вървеше широкоплещест мъж с тъмна къдрава коса. Габриел бе видял същата походка в Марсилия по-рано тази сутрин. Халед бе дошъл до Лионската гара, за да стане свидетел на неговата смърт.

Той ги наблюдаваше как се измъкнаха през изхода.

Влак номер 765 за Марсилия в момента се установява на коловоз Д.

Погледна към Палестина. Тя бе вперила очи в часовника. Съдейки по изражението на лицето й, сега тя знаеше, че Габриел й е казал истината. След няколко секунди щеше да стане шахид в отмъстителния джихад на Халед.