Даниъл Силва - Принцът на огъня

Реши да продължи. Спомни си за упражненията в Академията. Шамрон го убеждаваше да действа така, сякаш от това зависи не само неговият живот, а и животът на екипа му. Вече чуваше потропването на токчетата им. Когато едната жена избухна в смях, сърцето му едва не подскочи.

Най-сетне и последната пластинка поддаде. Той сложи ръка на дръжката и със задоволство усети, че тя се задвижи. Открехна вратата, промъкна се вътре и затвори точно когато жените стигнаха площадката. Въоръжен единствено с шперца си, сдържа дъха си, докато те отминаха със смях. За миг изпита омраза към тях заради безгрижието им.

Заключи вратата. Извади от чантата фенерче с размерите на цигара и насочи тънкия му лъч около себе си. Намираше се в малко антре, от което се влизаше във всекидневната — прохладна, боядисана в бяло, с ниски и удобни мебели и изобилие от разноцветни възглавнички и покривчици. Тя смътно му напомни за нощния бар на Мими. Пристъпи бавно, но внезапно спря, когато светлината на фенерчето му падна върху нечии неоновожълти очи. Дебелата котка на Мими лежеше, свита върху една табуретка. Тя го изгледа безизразно, после сложи муцунка върху предните си лапи и затвори очи.

Габриел си имаше списък с набелязани цели, подредени по важност. На първо място бяха телефоните на Мими. Откри първия върху малка масичка във всекидневната. Вторият бе поставен върху нощното шкафче в спалнята, а третият — в стаята, която тя използваше като кабинет. Към всеки от тях прикачи миниатюрно устройство, наричано в Службата „отражател“. Това беше предавател, който покриваше както телефона, така и помещението, в което се намираше апаратът. Предавателите имаха широк обхват и щяха да позволят на Габриел да използва апартамента си в „Интерконтинентал“ като подслушвателен пост.

В кабинета намери и втората цел от своя списък — компютъра на Мими. Седна, включи го и вкара компактдиска в CD-драйвера. Софтуерът се задейства автоматично и започна да записва данните от хард диска: пощенски кутии, документи, снимки, дори и аудио- и видеофайлове.

През това време огледа останалата част от кабинета. Прелисти връзка писма, надникна в чекмеджетата на бюрото, прегледа папките. Липсата на време му позволяваше да направи само повърхностен оглед на нещата, но не откри нищо, което да привлече вниманието му.

Провери как напредва свалянето на информацията, изправи се и разходи лъча на фенерчето по стените. На едната бяха закачени няколко снимки в рамки. Повечето показваха Мими с други хора. На една фотография видя младата Мими, наметната с кефия. На заден план се извисяваха пирамидите в Гиза. Те, както и лицето й, бяха обагрени в светлината от залязващото слънце. Мими, Ню Ейдж идеалистката, опитваща се да спаси света от разрушение чрез силата на позитивното мислене…

Втора снимка привлече погледа му: Мими, положила глава върху лавандуловосиня възглавница, гледаше право в обектива. Бузата й бе притисната до лицето на мъж, който се преструваше на заспал. Над очите му бе нахлупена шапка, така че се виждаха само носът и брадичката. Но и това бе достатъчна част за експертите по лицево идентифициране, за да определят със сигурност самоличността. Габриел извади малък цифров фотоапарат от чантата на хер Клемп и засне фотографията.

Върна се при бюрото и видя, че свалянето на информацията е приключило. Извади диска от драйвера и изключи компютъра. После погледна часовника си. Беше в апартамента от седем минути — две в повече от планираното. Прибра диска в чантата, отиде до входната врата, но преди да излезе, спря за момент. Искаше да се увери, че площадката е празна.

На стълбището нямаше жива душа. Във фоайето беше само портиерът нубиец. Той пожела приятна вечер, когато Габриел мина край него и излезе на улицата. Куинел седеше върху капака на колата си и пушеше. Беше олицетворение на самото безразличие. Като добър професионалист, той не вдигна поглед, когато Габриел зави наляво и пое към моста Тахрир.

На следващата сутрин хер Клемп се почувства зле. След като получи подробното описание на симптомите, господин Катуби определи, че неразположението е на бактериална основа и предсказа, че пристъпът ще е бурен, но кратък.

— Кайро ме предаде — оплака се немецът. — Бях съблазнен от него, а той се отплаща на моята привързаност с отмъщение.

Прогнозата на портиера за бързо оздравяване се оказа погрешна. Бурята в червата на хер Клемп вилня много дни и нощи. Бяха повикани лекари, предписани бяха медикаменти, но като че ли нищо не се оказа ефикасно. Господин Катуби, загърби лошите чувства към госта и лично пое отговорността да се грижи за него. Той му предписа доказано от времето лекарство — варени картофи, овкусени с лимонов сок и сол. И му доставяше лично този цяр по три пъти на ден.