Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Има едно място в Замалек, където трябва да отидеш. Нарича се „При Мими“. Добра кухня, хубава музика. — Куинел замълча и после добави предизвикателно: — Интересна тълпа.

— Коя е Мими?

— Мими Ферере. Тя е нещо като неделима част от обществото в Замалек. Дойде тук преди двадесет години и повече не си замина. Всички познават Мими и тя познава всички.

— Какво я е довело в Кайро?

— Хармоничната конвергенция.

Куинел срещна недоумяващия поглед на Габриел и побърза да обясни:

— Един тип на име Хосе Аргелес преди време написа книга, озаглавена „Факторът маи“. Той твърди, че в Библията и в календарите на маите и на ацтеките намерил доказателство, че месец август 1987 година е критичен момент в историята на човечеството. Тогава светът можел да поеме по един или друг път. Можел да навлезе в нова епоха или да бъде унищожен. За да се избегне гибелта, трябвало сто четиридесет и четири хиляди души да се съберат в така наречените енергийни центрове по целия свят и да излъчат позитивна енергия. Мими дойде при пирамидите заедно с няколко хиляди други ентусиазирани души. Тогава тя беше голяма хубавица. И още е, ако питаш мен. Омъжи се за богат египтянин и се установи в Замалек. Бракът продължи около седмица и половина. Когато се разпадна, на Мими й трябваха пари, затова отвори кафе-бара.

— Откъде е?

— Мими е отвсякъде. Тя е жителка на света.

— Какво представляват посетителите?

— Главно експатрирани хора. Неколцина находчиви туристи. Араби паралии, които все още харесват Запада. Има и един приятел, когото виждам от време на време. Казва се Тони.

— Тони? Сигурен ли си?

— Така се представя той самият. Красив дявол. — Куинел подаде вестника на Габриел. — Не отивай твърде рано. Заведението се оживява едва в полунощ. И внимавай със сладката Мими. Тя може да е Ню Ейдж 50 50 Нова епоха — религия на модерното и постмодерното време, която черпи идеи от източната духовност и включва елементи на древните езически религии. Основната цел на движението „Ню Ейдж“ е да разгърне вътрешния, божествен потенциал на човека и да разшири съзнанието му до по-високи нива. — Б.пр. , но е и много хитра.

Господин Катуби запази маса за хер Йоханес Клемп в джаз бара на Мими за десет часа същата вечер. В девет Габриел излезе от хотела и като се качи на едно такси, се отправи през моста Тахрир към остров Гезира. Щом стигна на острова, зави надясно и пое на север по пътя от другата страна на реката покрай оградата на стария спортен клуб, където британските колониалисти бяха играли крикет и бяха посръбвали джин, докато империята около тях се разпадала.

От лявата му страна се появи редица от луксозни многоетажни жилищни блокове — първото доказателство, че е навлязъл в най-търсения квартал на Кайро. Тук живееха чужденци, но и богати египтяни, които се съобразяваха не с исляма, а с модните законодатели от Ню Йорк и Лондон. В Замалек беше относително чисто, а неприятният шум на Кайро се чуваше само като приглушено мъркане, идващо от другия бряг на реката. Човек можеше да пие капучино в кафе-баровете и да поговори на френски в модерните бутици. Беше като оазис, където богатите можеха да се преструват, че не са заобиколени от море от невъобразима бедност.

Заведението „При Мими“ заемаше приземния етаж на старинна къща, разположена точно до улица „26 юли“. Неоновият надпис в стил арт деко 51 51 Художествено течение в изкуството и архитектурата, популярно през 20-те и 30-те години на XX в. — Б.пр. беше на английски, както и цялото вегетарианско меню, което бе поставено под стъкло в рамка от ръчно изрисувано дърво. До менюто висеше голям афиш със снимка на тазвечерната атракция в развлекателната програма — петима млади мъже с копринени вратовръзки и с много бижута. Беше място, където при нормални обстоятелства Габриел би влязъл само под дулото на пистолет. Хер Клемп обаче изпъна рамене и влезе.

Посрещна го мургава жена, облечена в оранжеви сатенени шалвари и с тюрбан в същия цвят. Тя го заговори на английски и той й отговори на същия език. Като чу името Йоханес Клемп, жената се усмихна предпазливо, сякаш бе предупредена от господин Катуби да очаква най-лошото. Сетне го отведе до една маса близо до подиума за оркестъра — беше ниска, в мавритански стил, заобиколена от кресла с ярка тапицерия. Габриел изпита острото подозрение, че няма да прекара вечерта сам. Опасенията му се оправдаха двадесет минути по-късно, когато към него се присъединиха трима араби. Те си поръчаха шампанско, без да обръщат внимание на навъсената физиономия на немеца, с когото деляха масата.