Даниъл Силва - Принцът на огъня

От „Операции“ му предложиха да си пусне брада. Габриел неохотно се съгласи, защото смяташе за подозрителен и потаен всеки мъж с окосмено лице. За негово огромно съжаление, брадата му се оказа силно прошарена. Това се хареса на специалистите от „Операции“ и те боядисаха косата му в тон с нея. Добавиха и очила с четвъртити стъкла, както и куфар, пълен с модни едноцветни дрехи, купени от Берлин и Милано. Магьосниците от техническия отдел го снабдиха с няколко на вид обикновени електронни устройства, които в действителност не бяха толкова безобидни.

Една топла вечер, малко преди заминаването си, той облече един от превъзходните костюми на хер Клемп и обиколи дискотеките и нощните клубове на улица „Шейнкин“ в Тел Авив. Хер Клемп бе всичко онова, което той, а и другото му превъплъщение — Марио Делвекио — не беше: словоохотлив досадник, женкар, падащ си по скъпите напитки и техномузиката. Габриел ненавиждаше хер Клемп, но в същото време го приемаше радушно, защото никога не се чувстваше в безопасност, ако не е влязъл напълно в кожата на новата си самоличност.

Той си спомни за бързата си подготовка за операция „Божи гняв“: как обикаляше с Шамрон улиците на Тел Авив, като крадеше портфейли и проникваше с взлом в хотелски стаи край Променадата 46 46 Алея за разходки покрай плажа в центъра на Тел Авив. — Б.пр. . Хванаха го само веднъж. Беше еврейка с румънски произход, която сграбчи китката му в здрава хватка и се развика за полиция. „Тръгна като овца на заколение! — ядоса се тогава Ари. — Какво щеше да стане, ако беше полицай? Или карабинер? Мислиш ли, че бих могъл да вляза и да поискам да те освободи? Ако искат да те хванат, съпротивлявай се. Ако се наложи да пролееш невинна кръв, направи го без колебание. Но никога не допускай да бъдеш арестуван. Никога! “

Традицията в Службата изискваше Габриел да прекара последната си нощ в Йерусалим в „стартовата база“. Това беше вътрешноведомствено название на тайна квартира за заминаващи. Но това бяха занемарени, вонящи на цигари апартаменти, затова той предпочете да бъде с Киара на улица „Наркис“. Любиха се някак пресилено и сковано. След това тя му призна, че го е чувствала като непознат.

Габриел никога не можеше да спи преди акция. Последната нощ в Йерусалим не бе изключение. Ето защо се зарадва, когато малко преди полунощ чу на улицата характерното бръмчене на бронираното пежо на Шамрон. Зърна от прозореца плешивата му глава да се носи по градинската алея, последвана от Рами. Прекараха остатъка от нощта в кабинета на Габриел на отворени прозорци, през които нахлуваше хладният нощен въздух. Шамрон му разказа за Войната за независимост, за издирването на шейх Асад и за сутринта, когато го беше убил в колибата, намираща се в покрайнините на Лида. На зазоряване Габриел бе обзет от нежелание да се раздели с Ари. Изпита чувството, че е трябвало да послуша съвета на Лев и да остави някой друг да замине вместо него.

Едва когато навън просветля, Шамрон заговори за предстоящата операция.

— Не ходи близо до посолството! — посъветва той. — В Мухабарат смятат, и то с известно основание, че всеки, който работи там, е шпионин. — После подаде една визитна картичка на Габриел. — Този е наш. Купили сме го и му плащаме. Познава всички в града. Казах му да те очаква. Бъди внимателен. Обича да пие.

След час Габриел се качи в служебната кола, маскирана като такси, и се отправи по „Баб ал Вад“ към летище „Бен Гурион“. Мина митническата проверка като хер Клемп, изтърпя досадното претърсване за безопасност и отиде в залата за заминаващи. След обявяването на полета му премина по бялата като платно бетонна писта до чакащия пътнически реактивен самолет и зае мястото си в салона на втора класа. Когато самолетът излетя, той се загледа през прозореца към отдалечаващата се земя. Обхвана го внезапният страх, че никога повече няма да види Киара. Замисли се за предстоящото пътуване, за едноседмичната одисея из Средиземноморието, която щеше да го отведе от Атина до Истанбул, а оттам — до древния град в западния край на Плодородния полумесец 47 47 Територията, обхващаща земите между реките Тигър и Ефрат и югоизточното и източното крайбрежие на Средиземно море. — Б.пр. . Там се надяваше да открие мистериозната жена с имена: Мадлен, Александра, Лунета… И нейния приятел Тони.

Джентълменът от Мюнхен беше гост, когото персоналът в хотел „Интерконтинентал“ скоро нямаше да забрави. Главният портиер — господин Катуби — бе виждал много капризни мъже, но този дребен, силно обидчив мъж, който се държи предизвикателно, за да избива комплексите си, го побърка. Накрая господин Катуби започна да го мрази толкова неистово, че видимо потрепваше още щом го зърнеше. На третия ден той го поздравяваше с напрегната усмивка и с въпроса: „Какво има сега, хер Клемп?“