Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Не знаем истинското й име — каза той. — За момента тя е просто гласова спектрограма 572/Б. Досега сме прихванали пет телефонни разговора между нея и Арафат. Искаш ли да ги прослушаш?

Габриел кимна. Натан кликна върху една иконка на компютърния си екран и записите се включиха. По време на всеки разговор жената се преструваше на чуждестранна активистка за мир, която се обажда, за да изрази подкрепата си за обсадения палестински лидер или за да изкаже съчувствие по повод на последното ционистко безчинство. Във всеки разговор за кратко тя споменаваше приятел на име Тони, точно както бе казал Махмуд Арвиш.

След като изслуша четири разговора, Габриел попита:

— Какво можеш да ми кажеш за нея, изхождайки от гласа й?

— Арабският й е отличен, но не е арабка. Предполагам, че е французойка. От Южна Франция, може би от района на Марсилия. Много образована. Сексуално разюздана. Освен това има малка пеперудка, татуирана на задника.

Яков рязко вдигна очи.

— Шегувам се — засмя се Натан. — Но прослушай петото прихванато обаждане. В него се представя за французойка на име Мадлен, ръководителка на някакъв Център за справедлив и траен мир в Палестина. Темата на разговора е предстоящо рали в Париж.

— Париж ли? — заинтересува се Габриел. — Сигурен ли си, че е Париж?

Натан кимна утвърдително.

— Тя казва на Арафат, че Тони — един от организаторите — предвижда, че ще събере публика от сто хиляди души. После се поколебава и се поправя. Предвижданията на Тони не са за сто хиляди, пояснява жената, а за двеста .

Натан пусна прихванатия разговор. Когато той свърши, Яков заяви:

— Какво толкова интересно има в това?

— Ето чуй!

Натан отвори друг аудиофайл и пусна неколкосекунден почти недоловим глас.

— По това време с нея е имало още някой в стаята. Той е слушал разговора от друг апарат. Когато Мадлен съобщава, че Тони очаква сто хиляди души, този тип покрива микрофона на слушалката и на френски й казва: „Не, не, не сто хиляди. Ще бъдат двеста хиляди“. Той си мисли, че никой не може да го чуе, но е долепил микрофона до шията си. Това е истинска грешка на новобранец. Ние имаме запис на вибрациите на гласовите му струни. С малко филтриране и зачистване на шумовете направих от неясния звук ето това.

Натан пусна файла отново. Този път гласът се чуваше ясно — беше на мъж, говорещ отличен френски: „Не, не, не сто хиляди. Ще бъдат двеста хиляди“. Натан щракна с мишката си и насочи курсора към горния десен ъгъл на монитора — изображение на мрежа, пресечена от серия вълнообразни линии.

— Това е звуков спектрограф. Гласова спектрограма. Математическо уравнение, базирано на физическата конфигурация на устата и гърлото на говорещия. Сравнихме тази спектрограма с всички записани гласове, които имаме.

— И какво се получи?

— Не съвпада с нито един. Нарекохме го гласова спектрограма 698/Г.

— Кога е записано това?

— Преди шест седмици.

— Знаеш ли откъде е направено обаждането?

Натан се усмихна.

Имаше разправия, но пък и нито една операция на Службата не минаваше без това. На Лев му се искаше за наказание да държи Габриел затворен в сутерена „на хляб и вода“ и за кратко имаше надмощие. Алон бил разкрит и вече не ставал за работа на терен, твърдеше той. Освен това прихванатите телефонни разговори показвали, че Халед се крие в Арабския свят, някъде, където европейският възпитаник Габриел никога не бил действал, като се изключи кратката му операция в Тунис. Като не можа да се наложи по друг начин, Лев се вкопчи в разни бюрократични глупости, мъчейки се да докаже, че групата на Алон няма статут на оперативно звено за работа в чужбина. Спорът стигна до Шамрон, както ставаше в крайна сметка с повечето неща. Лев отстъпи, но твърде късно, за да парира фаталния удар, защото мнението на Шамрон имаше силата на Божите заповеди, издялани върху скрижалите.

След като победи в бюрократичната война, Габриел бързо се справи с проблема за своята самоличност и външност. Реши да пътува като германец, защото немският беше първият му език и си оставаше езикът на сънищата му. За свое занятие избра търговски вътрешен дизайн, а за местоживеене — Мюнхен. От отдел „Операции“ го снабдиха с паспорт на името на Йоханес Клемп и с портфейл, пълен с кредитни карти и лични документи. Дадоха му визитни картички, на които фигурираше мюнхенски телефонен номер. Ако се набереше, той щеше да звънне в тайна квартира на Службата, после автоматично щеше да бъде прехвърлен на телефонния номератор в централата на булевард „Цар Саул“, където записаният глас на Габриел щеше да съобщи, че в момента е в отпуска, но ще се обади, като се върне.