Даниъл Силва - Принцът на огъня

Яков прекрачи велосипедчето и ритна вратата. Габриел чу как дъските изпукаха, но не откъсна очи от улицата. От вътрешността долетя глас, който викаше на арабски. Габриел позна, че беше на Яков. Другият глас му бе непознат.

В близката къща светна лампа, после и в друга. Габриел освободи предпазителя на узито си и плъзна пръст на спусъка. Чу стъпки зад себе си и се обърна навреме, за да види как Яков извежда през счупената врата някакъв арабин с вдигнати ръце, с покрито с черна качулка лице и дулото на автомат, допряно до тила му.

Габриел отново погледна към улицата. Мъж, облечен в бледосива галабия, бе излязъл пред къщата си и му крещеше нещо на арабски. На същия език Габриел му нареди да не мърда, но палестинецът се приближи още.

— Застреляй го! — извика Яков, но той се въздържа.

Яков напъха Арвиш с главата напред на задната седалка. Габриел се качи след него и притисна информатора към пода. Заобикаляйки тичешком колата отпред, Яков стигна до шофьорската врата, като се поспря колкото да пусне един откос пред краката на палестинския селянин, който уплашено избяга обратно в къщата си.

Яков скочи зад волана и се изтегли на заден ход по тясната уличка. Като стигна пазарния площад, направи завой и се понесе с пълна скорост през селото. Стрелбата и бръмченето на колата бяха разтревожили жителите му. Те занадничаха през прозорците и вратите си, но никой не посмя да им се противопостави.

Габриел продължи да гледа през задния прозорец, докато селото изчезна в тъмнината. Малко по-късно Яков отново караше край пресъхналото корито на потока, този път в обратната посока. Информаторът все така лежеше на пода, набутан в тясното пространство между предната и задната седалка.

— Остави ме да се изправя, магаре такова!

Габриел натисна с една ръка арабина за врата, а с другата го претърси щателно за оръжие или експлозиви. Като не намери нищо, издърпа информатора на седалката и махна черната му качулка. В тъмнината едно око го изгледа злобно — окото на преводача на Ясер Арафат — полковник Кемел.

В миналото Хадера бе земеделско ционистко селище, което по-късно беше превърнато в сив и еднообразен индустриален град. Той бе разположен на половината път между Хайфа и Тел Авив. В работническия квартал, намиращ се в съседство с голяма фабрика за гуми, се издигаха редици от бели жилищни кооперации. В една от тях, онази, която е най-близо до фабриката, постоянно вонеше на изгоряла гума. На най-горния етаж на тази сграда имаше тайна квартира на Шабак. За повечето офицери тя бе място за срещи, което използваха в краен случай. Но Яков я предпочиташе. Острата миризма според него придаваше атмосфера на неотложност на срещите, така че малкото хора, които идваха тук, не искаха да се мотаят дълго. Той бе воден и от други мотиви. Неговите прадядо и прабаба — руски евреи от Ковно — бяха сред основателите на Хадера. Те бяха превърнали маларичните блата в плодородна земеделска земя. За Яков Хадера беше истината. Хадера беше Израел.

Апартаментът бе лишен от комфорт. Всекидневната беше обзаведена със сгъваеми метални столове, застланият с линолеум под беше изкорубен и гол. На кухненския плот бе поставен евтин пластмасов електрически чайник, а в покритата с ръждиви петна мивка имаше четири мръсни чаши.

Махмуд Арвиш, наричан още полковник Кемел, отказа по-скоро неискрената покана за чай на Яков. Поиска също да не се светва лампата. Безупречно изгладената униформа, която носеше тази сутрин в Муката, бе заменена от габардинен панталон и бяла памучна риза, която проблясваше меко под лунната светлина, струяща през прозореца. Между двата оцелели пръста на дясната си ръка той държеше една от американските цигари на Яков. С другата разтриваше врата си. Единственото му око бе втренчено в Габриел, който бе изоставил сгъваемия си стол и седеше на пода с подпрян на стената гръб и кръстосани крака. Яков приличаше на безформена сянка на фона на прозореца.

— Виждам, че си научил едно-две неща от вашия Шабак, приятелю — каза Арвиш. — Носи им се славата, че са добри с юмруците.

— Казал си, че искаш да ме видиш — прекъсна го хладно Габриел. — Не ми харесва, когато някой иска да ме види.

— Какво си помисли, че смятам да направя? Да те убия ли?

— Няма да е за пръв път — отвърна спокойно израелецът.

Знаеше, че агентите на Шабак са най-уязвими, когато се срещат с информатори от другата страна. През последните години неколцина от тях бяха убити по време на такива срещи. Единият бе посечен с брадва в една йерусалимска тайна квартира.