Даниъл Силва - Принцът на огъня

Яков внезапно натисна спирачка, за да избегне сблъсъка с бавно движещ се транзитен камион. Едновременно с това присветна с фаровете и натисна клаксона. Камионът реагира, като смени платното. Когато го задминаваха, Габриел зърна двама хередини, които водеха оживен разговор, сякаш нищо не се бе случило.

Яков хвърли една кипа 44 44 Еврейска шапчица, носена върху темето от мъжете евреи. — Б.пр. в скута на Габриел. Беше по-широка от обичайните и рехаво изплетена, с оранжеви и кехлибарени шарки на черен фон. По модела им Габриел се досети за предназначението на шапката.

— Ще пресечем границата като заселници, в случай че някой от Палестинската държавна сигурност или „Хамас“ наблюдава контролно-пропускателните пунктове.

— Откъде сме?

— От Кириат Девора — отговори Яков. — Намира се в Йорданската долина. Кракът ни никога няма да стъпи там.

Габриел вдигна кипата.

— Предполагам, не сме много популярни сред местното население.

— Да кажем, че жителите на Кириат Девора приемат на сериозно ангажимента си към израелската земя.

Габриел намести шапката на главата си. Докато караше, Яков го запозна накратко с процедурата по преминаването в Западния бряг. Обясни му пътя, по който щяха да минат, за да стигнат до арабското село, където чакаше Арвиш. А накрая описа начина на измъкване. Когато свърши, се пресегна към задната седалка и взе оттам един автомат „Узи“.

— Предпочитам това — каза Габриел, показвайки своята берета.

— Става дума за Западния, а не за Източния бряг — засмя се Яков. — Не бъди глупав, Габриел, вземи узито.

Той неохотно взе автомата и мушна пълнителя в затвора. Яков сложи на главата си същия вид кипа като тази, която бе дал на спътника си. Няколко мили преди летище „Бен Гурион“ той напусна магистралата и пое по двулентов път на изток към Западния бряг. Разделителната стена, която изникна пред тях, хвърляше черна сянка на пътя.

На контролно-пропускателния пункт сред войниците от Израелската отбранителна армия стоеше и човек на Шабак. Когато Яков приближи, мъжът прошепна няколко думи на войниците и на фолксвагена бе разрешено да мине без проверка. Като излезе от контролно-пропускателния пункт, Яков подкара с висока скорост по окъпания в лунна светлина път. Габриел погледна през рамо и видя чифт фарове. Те ги следваха известно време, след това се отдалечиха в нощта. Яков сякаш не ги забеляза. Втората кола, както подозираше Габриел, принадлежеше на контраразузнавателния екип на Шабак.

Пътна табела сигнализираше, че остават четири километра до Рамала. Яков напусна шосето, завивайки по черен път, който минаваше през коритото на някогашен поток. Той угаси фаровете и премина коритото само на кехлибарената светлина на габаритите. След малко спря.

— Отвори жабката.

Габриел го направи. В нея имаше две кефии.

— Сигурно се шегуваш.

— Покрий си лицето — каза Яков. — Цялото, както те го правят.

С обиграно движение Яков уви главата си с кефията и я завърза на шията си, така че лицето му се скри, оставяйки само тънки процепи за очите. Габриел направи същото. Яков отново подкара колата покрай тъмното речно корито, стиснал с две ръце кормилото, оставяйки у Габриел неприятното чувство, че седи до арабски войник, тръгнал в самоубийствена атака. След миля стигнаха до тесен павиран път. Яков зави по него и пое на север.

Селото беше малко дори и по стандартите на Западния бряг и имаше вид на внезапно напуснато — сивкавокафяви оборотни къщи, скупчени около тясно минаре, в които само тук-там се виждаше светлинка. В центъра на селото имаше малък пазарен площад. Нямаше никакви коли или пешеходци, само стадо кози, които се суетяха сред отпадъците.

Къщата, пред която Яков спря, беше на северния край. Прозорецът, гледащ към улицата, беше със затворени капаци. Единият от тях висеше накриво заради счупена панта. На няколко крачки от входната врата се виждаше детско велосипедче с три колела. То беше обърнато с кормилото към вратата, което означаваше, че срещата остава в сила. Ако беше в обратната посока, щяха да бъдат принудени да се оттеглят и да се насочат към резервната явка.

Яков грабна узито и излезе от колата. Габриел направи същото, после отвори задната врата на автомобила, точно както го бе инструктирал спътникът му. Обърна гръб на къщата и се огледа за някакво движение. „Ако някой приближи колата, докато съм вътре, стреляй в неговата посока — бе казал Яков. — Ако не разбере предупреждението, застреляй го“.