Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Ако искахме да те убием, щяхме да го направим тази сутрин в Рамала. Нашите хора щяха да отпразнуват твоята смърт. Ръцете ти са изцапани с кръвта на палестински герои.

— Отпразнуването на смъртта е нещо, в което сте добри тези дни — мрачно отвърна Габриел. — Понякога изглежда, че това е единственото нещо, в което наистина сте добри. Предложете нещо друго на народа си вместо самоубийства. Ръководете ги, вместо да следвате най-големите ви екстремисти. Изградете нещо.

— Опитахме се да изградим — отговори Арвиш, — ала вие го сринахте с танкове и булдозери.

Габриел погледна сянката на Яков, която се размърда пред прозореца. Явно мъжът от Шабак искаше да се премине към не толкова спорни въпроси. Съдейки по заплашителното движение, с което си запали втора цигара, Махмуд Арвиш не беше готов да отстъпи. Габриел отмести поглед от единственото око на арабина и разсеяно прокара върха на пръста си по прашния линолеум на пода. „Остави го да говори с гръмки фрази — би го посъветвал Шамрон. — Остави го да те третира като потисник и злодей. Това помага да се уталожи чувството за вина от предателството“.

— Да, ние честваме смъртта — заяви Арвиш, затваряйки шумно капачето на старомодната запалка на Яков. — И някои от нас сътрудничат на врага ни. Но на война винаги е така, нали? За съжаление ние, палестинците, лесно се продаваме. Шабак наричат това „трите к-та“: кесеф, кавод, кусит , което ще рече: пари, уважение, жени . Представи си да предадеш народа си заради любовта на една еврейска проститутка.

Габриел продължи да чертае мълчаливо завъртулки по прашния под. Даде си сметка, че рисува контурите на картината на Караваджо — Авраам, с нож в ръка, готов да принесе собствения си син в жертва на Бога.

Арвиш нервно продължи:

— Знаеш ли защо аз сътруднича, Джибрил? Правя го, защото жена ми се разболя. Лекарят в клиниката в Рамала й постави диагноза рак и каза, че тя ще умре, ако не се лекува в Йерусалим. Поисках разрешение от израелските власти да вляза в града, а те ме свързаха с Шабак и с моя скъп приятел. — Той кимна към Яков, който седеше със скръстени ръце на перваза на прозореца. — Пред мен той се нарича Соломон. Знам, че истинското му име е Яков, но винаги го назовавам Соломон. Това е една от многото игри, които играем.

Арабинът се загледа в края на цигарата си.

— Излишно е да казвам, че жена ми получи разрешение да замине на лечение в Йерусалим, но за това трябваше да платя висока цена — съгласих се да ви сътруднича. От време на време Соломон хвърля в затвора синовете ми — просто за да се сдобива с информация. Той дори затвори мой роднина, който живее от израелската страна на Зелената линия. Но когато наистина иска да ме притисне, заплашва, че ще каже на жена ми за моето предателство. Соломон знае, че тя никога няма да ми прости.

Габриел вдигна поглед от своя Караваджо.

— Свърши ли?

— Да, така мисля.

— Тогава защо не ми кажеш за Халед?

— Халед — повтори Арвиш, поклащайки глава. — Халед е най-малкият ти проблем. — Замълча и погледна към тъмния таван. — Израел е объркан. „Той се превърна за останалите народи в нежелан кораб, в самотно диво магаре“. — Очите му отново се спряха на Габриел. — Знаеш ли кой е написал тези думи?

— Осая — отвърна с безразличие Габриел.

— Правилно — каза Арвиш. — Ти вярващ ли си?

— Не — отговори честно Габриел.

— Нито пък аз — призна си арабинът, — но може би трябва да се вслушаш в съвета на Осая. Какво е израелското решение на проблемите с Палестина? Да изгради стена. Да действа, по думите на Осая, като премества синорите на полята. Вие, евреите, се жалвате за вековете, които сте прекарали в гетото, а какво правите с Разделителната стена? Строите първото палестинско гето. Даже по-лошо — строите гето за себе си.

Арвиш тъкмо вдигаше цигарата към устата си, когато Яков се отдалечи от прозореца и я изби от сакатата му ръка. Палестинецът се усмихна с превъзходството на жертва, после изви ръка и помоли Яков за чаша чай. Яков се върна до прозореца и остана неподвижен.

— Днес няма чай — заяви арабинът. — Само пари. За да получа парите си, трябва да се подпиша във ведомостта на Соломон и да сложа пръстовия си отпечатък. По този начин, ако го предам, той може да ме накаже. Има само една участ за сътрудника в нашата част на тази земя. Смърт. И не смърт с достойнство, а библейска смърт. Ще бъда убит с камъни или нарязан на парчета от фанатичните убийци на Арафат. Ето как Яков се подсигурява, че му казвам само истината, и то навреме.