— Чу ли новината от Америка?
Шейх Асад кимнал утвърдително. Новата световна организация, наречена Обединени нации, се била събрала на специална сесия да вземе решение за бъдещето на Палестина.
— Ясно е — казал мюфтията, — че ще ни накарат да страдаме заради престъпленията на Хитлер. Нашата стратегия към Обединените нации ще бъде пълен бойкот на работата им. Но ако решат да дадат дори и педя палестинска земя на евреите, трябва да сме готови да се бием. Ето защо се нуждая от теб, шейх Асад.
Шейхът задал на хаджи Амин същия въпрос, с който се обърнал към него преди единадесет години в Йерусалим:
— Какво искате да направя?
— Върни се в Палестина и се приготви за войната, която със сигурност наближава. Събери бойци, изготви военни планове. Моят братовчед Абдел Кадер ще отговаря за района на Рамала и хълмовете източно от Йерусалим. Ти ще командваш централния район: Крайбрежната равнина, Тел Авив и Яфа, както и коридора за Йерусалим.
— Ще го направя — отговорил шейх Асад, ала бързо добавил: — Но при едно условие.
Главният мюфтия се изумил. Знаел, че шейх Асад е свиреп и горд мъж, но до този момент нито един арабин, особено бивш фелах, не се бил осмелявал да му говори така. Въпреки това той се усмихнал и поискал от военачалника да си каже цената.
— Разкрийте ми името на човека, който ме предаде в Хадера.
Хаджи Амин се поколебал за миг, но отговорил честно. Шейх Асад бил по-ценен за каузата му от Абу Фарид.
— Къде е той сега?
Същата нощ шейх Асад отпътувал за Бейрут и прерязал гърлото на Абу Фарид. След това се върнал в Дамаск, за да се сбогува с жена си и сина си и да ги осигури с пари. Седмица по-късно отново бил в своята кирпичена колиба в Бейт Сайед. Следващите месеци на 1947 година прекарал в набиране на бойци и планиране на стратегия за наближаващата война. Стигнал до заключението, че фронталните атаки на добре охранявани центрове с еврейско население ще бъдат безплодни. Вместо това, щял да напада евреите на местата, където били по-уязвими. Имало еврейски селища, разпръснати на територията на цяла Палестина, чието снабдяване с продоволствия зависело от пътищата. В много случаи, като при жизненоважния Йерусалимски коридор, тези пътища били под контрола на араби. Шейх Асад веднага съзрял възможността, която му давал този факт. Можел да напада изненадващо тези слабо укрепени селища, а после, когато задачата бъдела изпълнена, войските му щели да разрушат еврейските храмове. Така евреите постепенно щели да изнесат селищата си от Палестина.
На 29 ноември Обединените нации обявили, че британското управление над Палестина скоро ще приключи. На нейната територия щели да бъдат създадени две държави: арабска и еврейска. За евреите това била празнична нощ. Двухилядолетната им мечта за собствена държава в древните бащини земи станала реалност. А за арабите била нощ на горчиви сълзи. Половината от страната им трябвало да бъде дадена на евреите. Шейх Асад ал Халифа прекарал нощта в планиране на първия си удар. На следващата сутрин хората му нападнали автобус, който пътувал от Нетания за Йерусалим, и убили пет души. Битката за Палестина започнала.
През зимата на 1948 година той и другите арабски военачалници превърнали пътищата в Централна Палестина в еврейско гробище. Нападали автобуси, таксита и камиони с провизии, а шофьорите и пътниците им били безмилостно избивани. Когато дошла пролетта, загубите на Хагана в човешки и материални ресурси достигнали застрашителни размери. През последните две седмици на март арабите убили стотици от най-добрите еврейски бойци и унищожили голяма част от бронираните им машини. В края на месеца достъпът до селищата в района на Неджев бил отрязан. Но по-важното било, че в такава позиция се намирали и стоте хиляди евреи от Западен Йерусалим. Положението на евреите ставало отчайващо. Арабите били поели инициативата и шейх Асад почти сам печелел войната за Палестина.
През нощта на 31 март 1948 година Давид Бен Гурион, лидер на Ишув, се срещнал в Тел Авив със старши офицерите на Хагана и елита на ударните сили на Палмах и им наредил да предприемат офанзива. „Дните на опити да се защитят уязвимите конвои срещу надвишаващ ги по численост противник свършиха“ — казал Бен Гурион. Цялата ционистка инициатива щяла да се провали, ако битката за пътищата не бъдела спечелена и вътрешността на страната — защитена. Но за да се постигне тази цел, конфликтът трябвало да се решава с ново насилие. Арабските селища, които шейх Асад и другите военачалници използвали като бази за своите операции, трябвало да бъдат завзети и разрушени. И ако нямало друга възможност, жителите им да бъдат прогонени. Хагана вече била начертала план точно за такива операции. Наричал се „Тохнит Далет: План Д“. Бен Гурион дал нареждане началото му да бъде поставено след два дни с операцията „Нахшон“ — нападение на селата покрай обсадения Йерусалимски коридор.
Читать дальше