Даниъл Силва - Принцът на огъня

Габриел внезапно се почувства угнетен. Беше отдал живота си за защита на своята страна и на еврейския народ и въпреки това тук, в тази леденостудена стая, бе изправен пред голата действителност: мъж на средна възраст, гледащ към съзвездие от врагове, очакващ да се появи следващият от тях.

Дина го чакаше в коридора по чорапи.

— Струва ми се познат, Габриел.

— Кой?

— Начинът, по който успяват да го направят, по който се придвижват. Планирането и абсолютната дързост ми напомнят за Мюнхен и „Сабена“ 24 24 На 8 май 1972 г. палестински терористи от организацията „Черният септември“ отвличат самолет на белгийската компания „Сабена“, пътуващ от Брюксел за Тел Авив. На летище „Бен Гурион“ отряд от израелските специални части обезврежда терористите за 3 минути и 27 секунди. — Б.пр. . — Тя замълча за момент и прибра зад ухото си един немирен кичур от тъмната си коса. — Напомня ми за „Черният септември“.

— „Черният септември“ вече не съществува, Дина.

— Ти поиска да търсим липсващия елемент. Това включва ли Халед?

— Халед е само слух, приказка за духове.

— Аз вярвам, че го има — отвърна тя. — Халед ме държи будна през нощта.

— Имаш някакво подозрение ли?

— Имам теория — отвърна Дина. — И едно интересно доказателство в нейна подкрепа. Искаш ли да го чуеш?

Тази вечер те се събраха отново в десет часа. Настроението, както щеше да си спомни по-късно Габриел, беше като в студентска изследователска група — бяха твърде изтощени за сериозно начинание, но и твърде разтревожени, за да се разделят. За да подкрепи своята хипотеза, Дина застана зад малката катедра. Йоси седна с кръстосани крака на пода, заобиколен от скъпоценните си папки от изследователския отдел. Римона — единствената, облечена в униформа — подпря обутите си в сандали крака на облегалката на празния стол на Йоси. Яков седна до Габриел, застинал като гранитна статуя.

Дина загаси лампите и сложи една снимка на проектора. На нея се виждаше малко момче с кефия 25 25 Памучна кърпа, бяла или карирана, която се връзва на главата чрез лента, наречена агал. Традиционно се носи от арабските бедуини, а в някои части — от селяни. В Персийския залив тя е обикновено бяла, а в Палестина — червено-бяла или черно-бяла. — Б.пр. , която падаше на гънки върху раменете му. Момчето седеше в скута на развълнуван старец: Ясер Арафат.

— Това е последната потвърдена снимка на Халед ал Халифа — поясни Дина. — Мястото е Бейрут, годината — 1979. Поводът е погребението на баща му — Сабри ал Халифа. Дни след погребението Халед изчезва. Никой повече не го е виждал.

Яков се размърда в тъмнината.

— Мислех, че ще се занимаваме със сегашната действителност — измърмори той.

— Остави я да се доизкаже! — озъби му се Римона.

Яков се обърна за подкрепа към Габриел, но той бе приковал поглед в обвиняващите очи на детето.

Дина сложи друга снимка. Черно-бяла и леко размазана, тя показваше конник с патрондаши през гърдите. Тъмните му предизвикателни очи, едва виждащи се през малкия отвор на кефията, гледаха право в обектива на фотоапарата.

— За да разберем Халед — обясни Дина, — първо трябва да знаем прочутото му потекло. Мъжът на снимката е Асад ал Халифа — дядото на Халед, и историята започва с него.

ПАЛЕСТИНА ПОД ТУРСКО УПРАВЛЕНИЕ, ОКТОМВРИ 1910 г.

Той се родил в селцето Бейт Сайед, в семейството на отчайващо беден фелах 26 26 Земеделец в Египет и други арабски страни. — Б.пр. , който бил прокълнат да има седем дъщери. Баща му нарекъл единствения си син Асад — или Лъв. Обичан безумно от своята майка и сестрите си, ценен високо от слабоволевия си застаряващ баща, Асад ал Халифа бил мързеливо дете. То никога не се научило да чете и пише и не се подчинило на искането на баща си да наизусти Корана. От време на време, когато се нуждаел от малко джобни пари, Асад поемал по набраздения от коловози път, който водел до еврейското селище Петах Тиква, и работел по цял ден за няколко пиастри. Еврейският старейшина се казвал Зев. „На иврит това означава вълк “ — обяснил той на Асад. Зев говорел арабски с особен акцент и винаги разпитвал младежа за живота в Бейт Сайед. Асад мразел евреите, както и всички в родното му село, но работата не била трудна и се радвал да вземе парите на старейшината.

Петах Тиква направило впечатление на младия Асад. Как така ционистите, дошли наскоро в тази земя, са успели да постигнат такъв прогрес, докато повечето араби все още живеели в нищета? След като видял каменните къщи и чистите улици на еврейското селище, той се почувствал засрамен, когато се върнал в Бейт Сайед. Искал да живее добре, но знаел, че никога няма да стане богат и могъщ човек, като работи за евреин на име Вълк. Престанал да ходи в Петах Тиква и се отдал на размисли за бъдещето си.