Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Трябваше да поискам да ми върнат куп услуги — каза Йоси. — Каменните плочи и длетата за гравиране пристигат следващата седмица.

Всеки ден Габриел поставяше една и съща серия от въпроси: Кой е изработил бомбата? Кой е замислил и планирал нападението? Кой е организирал екипите? Кой е осигурил тайните квартири и транспортните средства? Кой е боравил с парите? Кой е бил мозъкът на операцията? Имало ли е държавно спонсориране от Дамаск, Техаран или Триполи?

За цяла седмица разследване не бе отговорено на нито един въпрос. Започна да ги обхваща чувство за безсилие. Алон ги инструктира да променят подхода си.

— Понякога тези пъзели се подреждат от един намерен елемент, а друг път, като се открие единственият липсващ елемент. — Той се изправи пред черната дъска и я изтри напълно. — Да започнем да търсим лисващия елемент.

Всяка вечер се хранеха заедно — като семейство. Габриел ги подтикваше да оставят настрана задачите и да говорят за нещо друго. Съвсем естествено той стана център на любопитството им, защото в академията бяха учили за неговите подвизи и дори бяха чели за някои от тях в учебниците си по история в училище. Отначало Габриел се държеше резервирано, но те го измъкнаха от черупката му и той влезе в ролята, която Шамрон в безброй други случаи бе играл пред него. Разказа им за „Черният септември“ и за Абу Джихад, за проникването му в сърцето на Ватикана и за залавянето на Ерих Радек. Римона го накара да им разкрие ролята, която реставрацията бе играла за неговото прикритие. Йоси взе да разпитва за бомбената експлозия във Виена, но Дина, специалист по тероризма и антитероризма, го възпря, като сложи ръка на рамото му и майсторски промени темата на разговора. Понякога, докато говореше, Габриел виждаше как Дина го гледа, сякаш беше оживял паметник на герой. Тогава си даде сметка, че той, както и Шамрон, бе преминал границата, отделяща простосмъртния от мита.

Радек ги заинтригува най-много. Габриел твърде добре разбираше причината за това. Те живееха в страна, където не бе безопасно да се храниш в ресторант или да пътуваш с автобус, но въпреки това холокостът заемаше специално място в кошмарите им. „Вярно ли е, че си го накарал да мине през Треблинка? Докосна ли го? Как можа да издържиш да чуваш гласа му на това място? Изкушавал ли си се някога да вземеш нещата в свои ръце?“ Яков искаше да разбере само едно нещо: „Той съжаляваше ли, че е избил нашите баби?“ А Габриел, макар че му се щеше да излъже, каза истината:

— Не, не съжаляваше. В действителност имах ясното усещане, че по-скоро все още се гордее с това.

Яков кимна със сурово изражение, сякаш този факт потвърждаваше неговото доста песимистично мнение за човешкия род.

На Шабат Дина запали две свещи и каза молитвата. Тази вечер, вместо да бродят из тъмното минало на Габриел, говориха за своите мечти. Яков искаше само да може да седне в някое телавивско кафене, без да се страхува от шахиди 22 22 Терористи самоубийци. — Б.пр. . Йоси мечтаеше да пропътува арабския свят от Мароко до Багдад и да опише впечатленията си. Римона копнееше, като пусне сутрин радиото, да чуе, че никой не е бил убит през изминалата нощ. А Дина? Габриел подозираше, че нейните мечти, както и неговите, приличаха на скрита от чуждите очи стая, пълна със спомени за кръв и пожари.

След вечеря Габриел се измъкна от стаята и заскита по коридора. Стигна до някакви стълби, изкачи се по тях, после се обърка и един нощен пазач го упъти накъде да върви. Входът се охраняваше. Габриел опита да покаже служебната си карта, но постовият само се засмя и му отвори вратата.

Стаята беше слабо осветена и заради компютрите — непоносимо студена. Дежурните офицери бяха облечени в пухкави пуловери и се движеха с тихата експедитивност на хората от нощната смяна в интензивно отделение. Габриел се качи на платформата за наблюдение и се облегна на алуминиевия парапет. Пред него се простираше огромна компютърно създадена карта на света, висока три и широка девет метра. Разпръснати по цялото земно кълбо, просветваха малки светлинки, всяка от които отговаряше на мястото, където бе последното известно местонахождение на терорист от списъка на израелските наблюдатели. Имаше цяло съзвездие в Дамаск и Багдад, и дори в приятелски по всеобщото мнение места, като Аман и Кайро. Река от светлина се виеше от Бейрут до долината Бекаа 23 23 Долина, намираща се в Източен Ливан. — Б.пр. , до бежанските лагери по протежение на северната граница на Израел. Западният бряг и ивицата Газа целите пламтяха. Наниз от светлинки се простираше през Европа като диамантена огърлица. Градовете в Северна Америка също блестяха примамливо.