Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Ще се опитам да го запомня, шерифе.

— Не прецаквай нещата! — каза Лев, когато Габриел тръгна към отворената врата. — Ако го направиш, дори и Шамрон няма да може да те защити.

Събраха се в девет часа на следващата сутрин. От интендантството бяха направили вял опит да приведат стаята в ред. В средата беше сложена очукана заседателна маса, заобиколена от няколко разнородни стола. Излишните вехтории бяха струпани до отсрещната стена. Те напомниха на Габриел за пейките, струпани в църквата „Сан Джовани Кризостомо“. Цялата обстановка внушаваше чувството за нещо временно, в това число и заблуждаващият лист, залепен с тиксо на вратата, на който пишеше:

„Временен комитет за проучване на терористичните заплахи в Западна Европа.“

Габриел ядосано огледа безпорядъка, ала както казваше Шамрон, „нещастието сплотява“.

Екипът му наброяваше общо четирима души: двама младежи и две девойки — всичките енергични, благоговеещи пред него и непоносимо млади. Йоси — педантичен, но блестящ аналитик — идваше от отдел „Проучване“. Специалистката по история беше черноока девойка на име Дина, която можеше да изрецитира по памет времето, мястото и броя на жертвите на всички терористични актове, извършени срещу израелската държава. Тя леко накуцваше и останалите се отнасяха към нея с неизчерпаема нежност. Габриел бе открил причината в личното й досие. През един октомврийски ден на 1994 година Дина стояла на телавивската улица „Дизенгоф“, когато атентатор самоубиец от „Хамас“ превърнал автобус номер 5 в ковчег за двадесет и един пътника. Дина била тежко ранена, а майка й и двете й сестри загинали.

Двамата други членове на екипа идваха от институции извън Службата. Отделът по арабските въпроси на Шабак бе заел на Габриел сипаничавия здравеняк Яков, който бе прекарал по-голямата част от последното десетилетие в опити да проникне в палестинския държавен терористичен апарат. Военното разузнаване му беше дало капитан Римона, която беше племенница на Шамрон. Последния път, когато я видя, тя безстрашно се спускаше с тротинетката си по стръмната алея за коли на Ари. Тези дни Римона обикновено можеше да бъде открита в секретния хангар, намиращ се северно от Тел Авив. Там четеше задълбочено документите, взети от резиденцията на Ясер Арафат в Рамала.

Габриел подходи към случая като към картина. Направи го инстинктивно, тъй като всичко му напомняше за реставрацията, която бе извършил скоро след чиракуването си. Трудеше се над разпятието на Христос, нарисувано от венецианския художник от началото на Ренесанса Чима да Конеляно. След като бе свалил пожълтялото лаково покритие, Габриел буквално не бе открил нищо, останало от оригинала. Тогава прекара три месеца да сглобява късче по късче неясния живот и творчеството на художника. Когато най-накрая се зае с ретуша, се почувства така, сякаш Чима стоеше до него и направляваше ръката му.

В този случай художникът беше онзи член на терористичния екип, чиято самоличност беше разкрита: Дауд Хадави. Той беше тяхната амбразура за операцията и постепенно през следващите няколко дни неговият кратък живот взе да придобива очертания по стените на бърлогата на Габриел. Той започваше от порутен бежански лагер в Йенин, минаваше през хвърлянето на камъни и горящи гуми по време на първата интифада и стигаше до редиците на Форс 17. Не остана неизследвано нито едно кътче от живота на Хадави: учението и религиозните му пристрастия, семейството и рода му, приятелите и влиянието му.

Определиха местоположението и направиха анализ на известните членове на Форс 17. Онези, за които се смяташе, че притежават уменията и образованието, необходими за изработването на бомбата, изравнила със земята посолството в Рим, бяха отделени, за да им се обърне специално внимание. Всички арабски информатори от Рамала до град Газа и от Рим до Лондон бяха извикани и разпитани. Прихванатите през последните две години съобщения бяха филтрирани през компютрите и проучени основно за някаква забележка за подготовка на широкомащабна операция в Европа. Бяха прегледани стари доклади за наблюдения и следене, както и списъци на самолетни пътници. Римона отиваше всяка сутрин в своя хангар, за да търси следи от Рим в иззетите документи на разузнаването на Арафат.

Постепенно стая 456В започна да прилича на команден бункер на обсадена армия. По стените имаше толкова много снимки на араби, та се създаваше усещането, че разследването им се наблюдава от цяла тълпа. Момичетата от отдела за база данни взеха да оставят справките си в коридора. Габриел реквизира съседната стая, домъкна походни легла и завивки. Поиска също триножник и черна дъска. Йоси презрително отбеляза, че от двадесет години никой не е виждал черна дъска в управлението и заради безочието му бе заповядано да намери една. Тя пристигна на следващата сутрин.