Даниъл Силва - Принцът на огъня

Една вечер, докато играел на зарове в селското кафене, чул някакъв по-възрастен мъж да подхвърля неприлична забележка за една от сестрите му. Той отишъл до масата му и спокойно го попитал дали правилно е чул думите му. „Точно си чул — отвърнал мъжът. — А отгоре на всичко клетото момиче прилича в лицето на магаре“. При тази реплика цялото кафене избухнало в смях. Без да продума, Асад се върнал на масата си и възобновил играта. На следващата сутрин намерили мъжа, който обидил сестра му, в близката овощна градина с прерязано гърло и натикана в устата му обувка, което е най-голямата обида за арабите. Седмица по-късно, след като братът на убития публично се заклел да отмъсти за смъртта му, и той бил намерен в овощната градина в същото състояние. След този случай никой повече не посмял да оскърби младия Асад.

Разпрата в кафенето помогнала на Асад да открие своето призвание. Той използвал новата си известност, за да събере дружина от бандити. Избирал само мъже от своето племе и род, знаейки, че те никога няма да го предадат. Искал да може да напада далече от Бейт Сайед, затова откраднал конете от един обор на новите управници на Палестина — британската армия. За да всява страх у противниците си, задигнал пушки пак от британците. Когато започнал своите набези, Палестина не била виждала нещо подобно поколения наред.

Асад и бандата му нападали градове и села от Крайбрежната равнина до Галилея и до хълмовете на Самария, а след това изчезвали безследно. Жертвите му били най-вече араби, но от време на време извършвал набези над слабо защитени еврейски селища. А понякога, ако му се прищяло да пролее еврейска кръв, отвличал някой ционист и го съсичал с дългия си ятаган.

Скоро Асад ал Халифа станал богат човек. За разлика от други преуспели арабски разбойници, той не привличал вниманието върху себе си, като парадира с натрупаното си имане. Носел галабия 27 27 Дълга връхна дреха, носена от арабите. — Б.пр. и кефия като обикновен фелах и прекарвал повечето нощи в семейната кирпичена колиба. За да си осигури защита, Асад раздавал пари и част от плячката на хората от рода си. За света извън Бейт Сайед той изглеждал един обикновен селянин, но в селото вече го наричали шейх Асад.

Той не останал дълго обикновен бандит и разбойник. Палестина се променяла и от гледна точка на арабите — но не към добро. В средата на тридесетте година на XX век Ишув — еврейското население на Палестина — били станали почти половин милион, а арабите били около един. Годишно пристигали средно по шестдесет хиляди емигранти, но шейх Асад бил чул, че в действителност техният брой е още по-голям. Дори и бедно момче без образование можело да разбере, че арабите щели да се превърнат в малцинство в собствената си страна. Палестина приличала на суха гора, дори една искра можела да запали пожара.

Искрата прехвръкнала на 15 април 1936 година, когато банда араби застреляли трима евреи на пътя източно от Тулкарм. Членове на еврейската военна организация „Иргун Бет“ отговорили с убийството на двама араби недалеч от Бейт Сайед. Конфликтът ескалирал и кулминацията му били изстъпленията на арабите по улиците на Яфа, които коствали живота на деветима евреи. Започнало Арабското въстание.

В Палестина е имало много периоди на вълнения, когато арабското безсилие избухвало в размирици и убийства. Но никога не е съществувало координирано насилие като това, което заляло земята ни през пролетта и лятото на 1936 година. Евреите на територията на цяла Палестина станали обект на арабската ярост. Били ограбвани магазини, овощни градини били изкоренявани, изгаряни били хора и цели селища. Евреите били избивани в кафенетата, в собствените им домове. В Йерусалим се събрали арабските водачи и поискали да се сложи край на прииждащите от цял свят евреи, както и незабавно да се сформира правителство с арабско мнозинство.

Шейх Асад, макар и крадец, се считал преди всичко за шабаб 28 28 Млад националист. — Б.пр. и съзрял в Арабското въстание възможност веднъж завинаги евреите да бъдат унищожени. Той веднага прекратил криминалните си набези и преобразувал бандата си в джихадия — таен боен отряд за водене на свещена война. След това предприел поредица от смъртоносни набези срещу еврейски и британски цели в окръг Лида, в Централна Палестина, като използвал същите прийоми от времето, когато бил крадец — да действа тайно и с изненада. Нападнал еврейското селище Петах Тиква, където бил работил като момче, и застрелял своя предишен работодател Зев с един куршум в главата. Освен това си набелязал за мишени хората, които смятал за най-гадните предатели на арабската кауза — ефендитата, дето продавали обширни участъци земя на ционистите. Трима от тях съсякъл лично с ятагана си.