Даниъл Силва - Принцът на огъня

Въпреки забулените в тайна нападения, името Асад ал Халифа скоро станало известно на хората от Висшия арабски съвет в Йерусалим. Хаджи Амин ал Хусейни, главният мюфтия и председател на съвета, поискал да се срещне с този хитър арабски воин, който бил пролял толкова много еврейска кръв в окръг Лида. Шейх Асад отишъл до Йерусалим, дегизиран като жена, и се срещнал с червенобрадия мюфтия в един апартамент в Стария град, недалеч от джамията „Ал Акса“.

— Ти си велик воин, шейх Асад. Аллах те е дарил с голяма смелост — смелостта на лъв.

— Боря се, за да служа на Аллах — отвърнал шейх Асад и бързо добавил: — И на вас, разбира се, хаджи Амин.

Хаджи Амин се усмихнал и погладил добре оформената си червена брада.

— Евреите са единни. В това е силата им. Ние, арабите, никога не сме били единни. Семейство, род, племе — това е пътят на арабина. Много от нашите военачалници са бивши разбойници — като теб, шейх Асад, и се опасявам, че доста от тях използват въстанието, за да забогатеят. Те нападат арабски села и вземат насила данъци от старейшините.

Шейх Асад кимнал утвърдително, бил чувал за такива неща. Но за да покаже своята лоялност към арабите в окръг Лида, бил забранил на хората си да грабят. Дори стигнал дотам, че отрязал ръката на един от собствените си бойци заради това, че е взел пиле.

— Страхувам се, че в хода на въстанието — продължил хаджи Амин — предишните ни дрязги ще започнат да ни разделят. Ако действат самостоятелно, нашите военачалници ще са като слаби стрели срещу каменната стена на британската армия и еврейската Хагана 29 29 Еврейска нелегална организация за отбрана, съществувала от 1920 до 1948 г. — Б.пр. . Но заедно… — той събрал дланите си — … ще можем да съборим крепостта им и да освободим тази свещена земя от неверниците.

— Какво искате да направя, хаджи Амин?

Главният мюфтия дал на шейх Асад списък с целите, които да удари в окръг Лида.

И хората му започнали да ги нападат безмилостно: еврейски селища, мостове и далекопроводи, полицейски предни постове. Скоро шейх Асад станал любимец на хаджи Амин и точно както бил предсказал главният мюфтия, другите военачалници взели да завиждат за похвалите, с които бил отрупван мъжът от Бейт Сайед. Един от тях бил Абу Фарид, разбойник от Наблус. Той решил да му постави капан. Изпратил емисар да се срещне с някакъв евреин от Хагана. Пратеникът казал на евреина, че шейх Асад и хората му ще нападнат ционисткото селище Хадера в три часа през нощта. Когато онази нощ шейхът и разбойниците му приближили Хадера, те били посрещнати от чакащите ги в засада бойци на Хагана и от британски войски. И били унищожени от смъртоносния им кръстосан огън.

Тежко ранен, шейх Асад успял да се метне на коня си и да пресече границата със Сирия. Докато се възстановявал в едно село на Голанските възвишения, дълго размишлявал за разгрома в Хадера. Стигнал до заключението, че е бил предаден от арабин. Някой, който е знаел къде и кога ще нападне. Имал два изхода: да остане в Сирия или да се върне на бойното поле. Вече нямал хора и оръжие, а и явно, че някой от обкръжението на хаджи Амин искал смъртта му. Да се сражава отново в Палестина било смела, но не и мъдра постъпка. Шейх Асад останал още една седмица на Голанските възвишения и после отишъл в Дамаск.

Арабското въстание скоро претърпяло крах, разкъсвано от родови раздори, както бил предсказал хаджи Амин. През 1938 година от ръцете на бунтовниците умирали повече араби, отколкото евреи, а през 1939-а движението се разединило и се превърнало в племенна война за власт и престиж между военачалниците. През май същата година — три лета, след като било започнало — голямото Арабско въстание приключило.

Издирван от британците и от Хагана, шейх Асад решил да остане в Дамаск. Купил си голям апартамент в центъра на града и се оженил за дъщерята на друг палестински изгнаник. Тя му родила син, когото нарекъл Сабри. След това обаче станала безплодна и не го дарила с повече деца. Шейхът обмислял дали да се разведе, или да си вземе друга жена, но през 1947 година мислите му били заети от по-важни неща от жените и децата.

Той отново бил призован от стария си приятел хаджи Амин, който също живеел в изгнание. По време на Втората световна война мюфтията бил свързал съдбата си с Адолф Хитлер. От своя пищен дворец в Берлин ислямският религиозен водач служел като ценен инструмент на нацистката пропаганда, призовавайки арабските маси да подкрепят нацистка Германия и да избиват евреите. Познат на Адолф Айхман — идеолога на холокоста, — мюфтията дори планирал да построи газови камери и крематориуми в Палестина, за да бъдат унищожени тамошните евреи. Когато паднал Берлин, той отлетял за Швейцария със самолет на Луфтвафе 30 30 Немските военновъздушни сили. — Б.пр. . Но тъй като отказали да го пуснат в страната, заминал за Франция. Французите съобразили, че хаджи Амин може да им бъде ценен съюзник в Близкия изток и му дали убежище, но през 1946 година под нарастващия обществен натиск да бъде изправен пред съда за военни престъпления му разрешили „да избяга“ в Кайро. През лятото на 1947 година мюфтията заживял в Алая — планински курорт в Ливан — и там се срещнал с доверения си военачалник шейх Асад.