Даниъл Силва - Принцът на огъня

Дина постави нова снимка на проектора — удивително красив мъж със слънчеви очила, седнал в кафене на открито. Габриел видя не черно-бялата фигура, а една сцена, изникнала в паметта му: платно с маслени бои, избеляло и пожълтяло от годините. Дина заговори отново, но той вече не я слушаше. Сваляше помътнелия лак на паметта си, гледайки една своя по-млада версия, която тичаше с берета в ръка през опръскания с кръв двор на един парижки жилищен блок.

— Това е Сабри ал Халифа — обясняваше в този момент Дина. — Мястото е булевард „Сен Жермен“ в Париж, годината — 1979. Заснет е от екип за наблюдение на Службата. Това е последната снимка, която му е правена.

АМАН, ЙОРДАНИЯ, ЮНИ 1967 г.

Беше единадесет часът предобед, когато красивият млад мъж с бледо лице и черна коса влезе в офиса за набиране на доброволци на Фатах, разположен в търговската част на Аман. Офицерът, седнал зад бюрото във фоайето, беше в лошо настроение. Целият арабски свят — също. Втората война за Палестина току-що бе приключила. Вместо да освободи земята им от евреите, тя бе хвърлила страната в нова катастрофа. Само за шест дни Израелската армия беше разгромила съюзническите войски на Египет, Сирия и Йордания. Синай, Голанските възвишения и Западният бряг сега бяха в ръцете на евреите и хиляди палестинци бяха превърнати в бежанци.

— Име? — излая офицерът.

— Сабри ал Халифа.

Поразен, мъжът от Фатах вдигна очи:

— Да, разбира се, че си ти — каза той. — Аз се сражавах с баща ти. Ела с мен.

Сабри незабавно бе качен в кола и откаран с бясна скорост в една тайна квартира в йорданската столица. Там бе представен на дребен, неособено внушителен мъж.

— Очаквах те — каза Ясер Арафат. — Познавах твоя баща. Той беше велик човек.

Сабри се усмихна. Беше свикнал да чува хвалебствия за баща си. Откак се помнеше, му разказваха за героичните дела на великия воин от Бейт Сайед. Знаеше, че евреите, за да накажат селяните, които бяха поддържали баща му, изравнили селото със земята и изпратили жителите му в изгнание. Сабри ал Халифа нямаше много общо с повечето от своите събратя по изгнание. Отгледан в приятен бейрутски квартал, той получи образование в най-добрите училища и университети в Европа. Освен родния си арабски език, говореше свободно френски, немски и английски. Космополитното му възпитание го бе направило ценен капитал за палестинската кауза. Ясер Арафат не възнамеряваше да го пропилее.

— Фатах е пълен с предатели и колаборационисти — каза той. — Всеки път, когато изпратим някой боен отряд отвъд границата, евреите го чакат в засада. Ако искаме да станем ефективна военна сила, трябва да прочистим организацията от изменниците. Ще измисля работа, която ще ти допадне, като се има предвид случилото се с баща ти. Той беше погубен от колаборационист, нали така?

Сабри кимна мрачно. И това му беше разказвано.

— Ще работиш ли за мен? — попита Арафат. — Ще се биеш ли за своя народ като баща си?

Сабри незабавно започна работа за Джихаз ал Разд — разузнавателния отдел на Фатах. Месец след като бе назначен, той разкри двадесет палестинци предатели. Държеше да присъства на техните екзекуции и лично довършваше с изстрел всяка жертва — като предупреждение за онези, които се канеха да изменят на революцията.

След шестмесечна работа в Джихаз ал Разд той бе поканен на втора среща с Ясер Арафат. Но този път — в друга тайна квартира. Страхувайки се от израелски убийци, лидерът на Фатах спеше всяка вечер на различно място. Макар че Сабри тогава не го знаеше, скоро и той щеше да заживее по същия начин.

— Имаме планове за теб — каза Арафат. — Много големи планове. Ще станеш велик човек. Твоите подвизи ще съперничат дори на извършените от баща ти. Скоро целият свят ще узнае името Сабри ал Халифа.

— Какви планове?

— Като му дойде времето, ще узнаеш. Първо трябва да те подготвим.

Изпратиха го в Кайро на шестмесечно интензивно терористично обучение под ръководството на египетските тайни служби „Мухабарат“. Докато беше там, го запознаха с младата палестинка Рима, дъщеря на висш офицер от Фатах. Изглеждаха родени един за друг и ги ожениха набързо на закрита церемония, на която присъстваха само членове на Фатах и агенти от египетското разузнаване. Месец по-късно Сабри бе повикан в Йордания, за да започне следващия етап на обучението си. Той остави Рима в Кайро при баща й, без да разбере, че тя вече носи в утробата си неговия син. Датата на раждането му се оказа злокобна за палестинците: септември 1970 година.