Даниъл Силва - Принцът на огъня

От известно време кралят на Йордания — Хюсеин — се тревожеше от нарастващата сила на палестинците, живеещи в страната му. Западните й територии бяха станали буквално държава в държавата с многото бежански лагери, управлявани от тежковъоръжени бойци, които открито пренебрегваха властта на Хашемитската монархия. Хюсеин, който вече бе загубил половината си кралство, се страхуваше, че ще загуби и останалата част, ако не прогони палестинците от Йордания. През септември 1970 година той заповяда на своите свирепи воини бедуини да направят именно това.

Бойците на Арафат не можеха да се мерят с бедуините. Хиляди бяха убити и палестинците още веднъж бяха разпилени — този път по лагери в Ливан и Сирия. Арафат искаше да отмъсти на йорданския монарх и на всички онези, които бяха предали палестинския народ. Реши да го направи чрез кървави и зрелищни терористични актове из целия свят. Те щяха да разкрият пред човечеството положението на палестинците, а и да уталожат палестинската жажда за мъст. Нападенията щяха да се извършват от таен отряд, за да може ООП да поддържа версията, че е порядъчна революционна армия, бореща се за свободата на потиснатия си народ. Абу Ияд, вторият човек след Арафат, бе назначен за главнокомандващ, но ръководител на операциите щеше да бъде синът на прославения палестински военачалник от Бейт Сайед — Сабри ал Халифа. Терористичната група щеше да бъде наречена „Черният септември“ — в памет на загиналите в Йордания палестинци.

Сабри събра малък елитен отряд от най-добрите подразделения на Фатах. По примера на баща си, той избра мъже като него — палестинци от видни семейства, които бяха живели повече по световните градове, отколкото в бежански лагери. После отиде в Европа, където организира агентурна мрежа от образовани палестински изгнаници. Установи връзки с леви европейски терористични групи и някои разузнавателни служби зад Желязната завеса. През ноември 1971 година „Черният септември“ беше готов да излезе от сянката. Начело на списъка на Сабри беше Йордания на крал Хюсеин.

Кръв се проля първо в града, където Сабри беше преминал началния етап на терористичното си обучение. По време на посещението си в Кайро йорданският министър-председател бе застрелян във фоайето на хотел „Шератон“. Последваха още нападения. Колата на йорданския посланик бе взривена в Лондон. Йордански самолет бе отвлечен, а бюрата на техните авиолинии бяха взривени със запалителни бомби. Петима йордански разузнавачи бяха заклани в избата на една къща в Бон.

След като си уреди сметките с Йордания, Сабри насочи вниманието си към истинските врагове на палестинския народ — ционистите от Израел. През май 1972 година „Черният септември“ отвлече самолет на авиокомпания „Сабена“ и го принуди да кацне на израелското летище „Лод“. Няколко дни по-късно терористи от японската „Червена армия“, действащи от името на „Черният септември“, нападнаха с картечен огън и ръчни гранати пасажерите в залата за пристигащи на същото летище и убиха двадесет и седем души. Писма — бомби бяха изпратени на израелски дипломати и именити евреи из цяла Европа.

Но най-големият терористичен успех на Сабри все още предстоеше. Рано сутринта на 5 септември 1972 година, две години след прогонването от Йордания, шестима палестински терористи се прехвърлиха през оградата на Олимпийското градче край Мюнхен, Германия, и проникнаха в жилищния блок на „Конолищрасе“ 31, където бе настанен израелският олимпийски отбор. При първоначалната атака бяха убити двама евреи. Останалите девет бяха взети за заложници. През следващите двадесет часа германското правителство преговаряше с терористите за освобождаването на заложниците пред очите на 900 милиона телевизионни зрители от цял свят. Поставяха се ултиматуми за крайни срокове и се отменяха, докато най-накрая в 22:10 часа терористите и заложниците се качиха на два хеликоптера и отлетяха за летище „Фюрстенфелдбрюк“. Веднага след пристигането им там западногерманските сили предприеха зле замислена и лошо организирана спасителна операция. Деветимата заложници бяха убити от терористите.

Арабският свят ликуваше. Сабри ал Халифа, който бе ръководил операцията от тайна квартира в Източен Берлин, бе поздравен като герой при завръщането си в Бейрут.

— Ти си мой син! — заяви Арафат, докато прегръщаше младия мъж.

В Тел Авив министър-председателката Голда Мейр нареди на своите шефове от разузнаването да отмъстят за единадесетте мюнхенски жертви, като намерят и убият членовете на „Черният септември“. Под кодовото име „Божи гняв“ операцията щеше да бъде ръководена от Ари Шамрон, същия мъж, на когото бе възложена задачата да сложи край на кървавия терор на шейх Асад през 1948 година. За втори път за двадесет години на Шамрон бе наредено да убие мъж с фамилия Ал Халифа.