Даниъл Силва - Принцът на огъня

Само Яков, който бе участвал в наказателни операции в Окупираните територии, се осмели да наруши настъпилата в стаята тишина.

— Какво общо имат Асад ал Халифа и неговият син Сабри с Рим?

Габриел погледна към Дина и с очи й зададе същия въпрос. Тя извади снимката на Сабри и на нейно място сложи друга, показваща Халед на погребението на баща му.

— Когато съпругата на Сабри, Рима, чула, че той е бил убит в Париж, влязла в банята на апартамента си в Бейрут и си прерязала вените. Халед открил майка си да лежи в локва кръв. Сега бил сирак, родителите му били мъртви, а родът му — разпръснат по четирите краища на света. Арафат осиновил момчето и след погребението Халед изчезнал.

— Къде е отишъл? — попита Йоси.

— Арафат видял в момчето потенциален символ на революцията и решил да го запази на всяка цена. Смятаме, че го е отвел под фалшиво име с кораб в Европа, за да бъде отгледан от някое богато палестинско семейство, живеещо в изгнание. Със сигурност знаем едно: за двадесет и пет години Халед ал Халифа никога не се е появявал отново. Преди две години помолих Лев да ми разреши да започна тайно да го издирвам. Не можах да го открия. Сякаш след погребението се беше изпарил във въздуха.

— И каква е твоята теория?

— Уверена съм, че Арафат го е подготвил да тръгне по стъпките на прославените си баща и дядо. Сигурна съм, че той е влязъл в действие.

— Защо?

— Защото Арафат отново се опитва да вдигне акциите си и го прави по единствения му познат начин: с насилие и тероризъм. Той използва Халед като свое оръжие.

— Нямаш доказателства — обади се Яков. — В Европа има терористична група, която се подготвя да ни удари отново. Не можем да си позволим да пилеем време в търсенето на фантом.

Дина постави нова снимка на проектора. Тя изобразяваше останки от сграда.

— Буенос Айрес, 1994 година. Камион — бомба изравнява със земята Еврейския общински център по време на съботния празничен обяд. Двадесет и седем жертви. Никой не е поел отговорност.

Нов диапозитив, нови развалини.

— Истанбул, 2003 година. Две коли — бомби избухват едновременно пред главната синагога в града. Двадесет и осем жертви. Никой не е поел отговорност.

Дина се обърна към Йоси и го помоли да светне лампите.

— Каза ми, че разполагаш с доказателство, свързващо Халед с Рим — обади се Габриел, примигвайки от внезапната светлина. — Но досега ми предложи единствено догадки.

— Ала аз имам доказателство, Габриел.

— Е, каква е връзката?

— Бейт Сайед.

Няколко минути преди зазоряване те излязоха от управлението на булевард „Цар Саул“ с микробус на Службата. Прозорците на буса бяха затъмнени и бронирани, затова вътре остана тъмно дълго след като небето започна да изсветлява. Докато стигнат до Петах Тиква, слънцето вече се показваше над хребета на Йерусалимските хълмове. Сега това беше модерно предградие на Тел Авив с големи къщи и зелени морави, но докато надничаше през затъмнените стъкла, Габриел си представи старите каменни къщички. И сякаш отново видя руските заселници, скупчили се след поредния погром, този път извършен от шейх Асад и неговите правоверни воини.

Отвъд Петах Тиква се простираше обширна равнина с обработваеми земи. Дина насочи шофьора към двулентово шосе, което бе успоредно на новата магистрала. Движиха се по него в продължение на няколко мили, после завиха към черен път, който минаваше край новозасадена овощна градина.

— Тук — каза тя внезапно. — Спри тук!

Бусът бавно спря. Дина слезе и забързано тръгна между дърветата. Габриел пое след нея заедно с Йоси и Римона, а Яков се влачеше на няколко крачки зад тях. Стигнаха до края на градината. Петнадесет ярда по-нататък се простираше засята нива. Между нея и овощната градина имаше пустош, обрасла със зелена трева. Дина спря и се обърна с лице към останалите.

— Добре дошли в Бейт Сайед! — заяви с престорена тържественост тя.

Сетне им направи знак да продължат. Скоро стана ясно, че вървят сред останките на село. Следите отчетливо се забелязваха в сивкавата земя: къщите и каменните стени, малкото площадче и кръглият кладенец. Габриел беше виждал подобни села в Долината на Израил и Галилея. Независимо колко упорито новите собственици на земята се опитваха да изтрият спомена за арабските села, следите оставаха.

Дина спря до кладенеца и другите се събраха около нея.

— На 18 април 1948 година към седем часа вечерта бригада на Палмах обкръжила Бейт Сайед. След кратка престрелка арабските милиционери избягали, оставяйки селото без защита. Настъпила всеобща паника. И как не, след като само три дни по-рано над сто жители на Деир Ясин били избити от членове на групировката Иргун 31 31 Дясното крило на Хагана, известно с терористичните си операции. — Б.пр. и бандата Щерн 32 32 Фракция, отцепила се от Иргун. — Б.пр. . Излишно е да казвам, че арабите от Бейт Сайед били силно уплашени да не ги сполети подобна съдба. Вероятно не е било необходимо да бъдат увещавани дълго да си опаковат багажа и да бягат. Когато селото било опразнено, бойците на Палмах взривили къщите.