Даниъл Силва - Принцът на огъня

— И още нещо — казал той на командирите, когато съвещанието било закрито. — Намерете колкото може по-бързо шейх Асад и го убийте.

Мъжът, избран да търси шейха — млад разузнавач от Палмах на име Ари Шамрон, — знаел, че това няма да е лесно. Военачалникът не поддържал постоянна щабквартира и се говорело, че всяка нощ спи в различна къща. Макар да бил имигрирал в Палестина от Полша през 1935 година, Шамрон познавал добре арабското мислене. Знаел, че за арабите някои неща са по-важни от една независима Палестина. По пътя на своята бляскава кариера шейх Асад сигурно си е бил създал поне един враг и някъде в Палестина с положителност имало арабин, жаден за мъст.

На Шамрон му отнело десет дни, за да го намери. Това бил мъж от Бейт Сайед, който преди много години загубил двама от братята си, покосени от ръката на шейх Асад заради обида в местното кафене. Шамрон предложил на арабина сто палестински фунта, ако му съобщи къде се намира военачалникът. Седмица по-късно двамата се срещнали отново на склона на хълма близо до Бейт Сайед. Арабинът издал на Шамрон мястото, където ще бъде общият им враг.

— Чух, че възнамерява да прекара нощта в колиба извън Лида. Тя се намира сред портокалова горичка. Този гад е обграден от телохранители, крият се в овощните градини. Ако се опитате да нападнете колибата с големи сили, охраната ще вдигне тревога и Асад ще избяга като страхливец, какъвто си е в действителност.

— И какво ми препоръчваш? — попитал Шамрон, гъделичкайки арабската суетност.

— Един хладнокръвен мъж, който може да се промъкне през охраната и да убие Асад, преди той да може да се измъкне. За още сто фунта аз ще бъда неговият палач.

Шамрон не искал да обиди своя информатор, затова замълчал известно време, преструвайки се, че обмисля предложението, макар че за себе си вече бил взел решение. Убийството на шейх Асад било твърде важно, за да бъде поверено на човек, който предава собствения си народ за пари. Той се върнал бързо в главната квартира на Палмах в Тел Авив и съобщил новината на заместник-командира — красив мъж с рижа коса и сини очи. Казвал се Ицхак Рабин.

— Трябва някой да отиде сам тази нощ в Лида и да го убие — обявил Шамрон.

— Проблемът е, че когото и да изберем, няма да се върне жив от тази къща.

— Знам — отговорил Шамрон, — затова трябва да бъда аз.

— Ти си много важен, за да се излагаш на риск в подобна мисия.

— Ако нещата се проточат още, ще загубим Йерусалим, а после — и войната. Има ли нещо по-важно от това?

Рабин разбрал, че е излишно да го разубеждава.

— С какво мога да ти помогна?

— Осигури кола с шофьор, която да ме чака в края на тази портокалова горичка, след като го убия.

В полунощ Шамрон се метнал на един мотоциклет и заминал от Тел Авив в Лида. Оставил мотора си на една миля от града и извървял пеша останалата част от пътя до портокаловата горичка. Знаел от опит, че такива нападения е по-добре да се предприемат преди разсъмване, когато часовите са уморени и невнимателни. Влязъл в горичката няколко минути преди изгрев-слънце, въоръжен с автомат и стоманен боен нож. В полуздрача можел да различи бледите сенки на охранителите, подпрени на стволовете на портокаловите дръвчета. Единият спял непробудно, когато Шамрон пропълзял край него. Самотен пазач бдял на пост в прашния двор на колибата. Шамрон го убил безшумно с един замах на ножа и влязъл вътре.

В колибата имало само една стая. Шейх Асад спял на пода. Двама от лейтенантите му седели с кръстосани крака до него и пиели кафе. Сварени неподготвени от безшумните стъпки на Шамрон, те не реагирали при отварянето на вратата. Посегнали към оръжията си едва когато вдигнали очи и видели въоръжения евреин. Шамрон убил и двамата с един откос на автомата.

Шейх Асад се събудил начаса и посегнал към пушката си. Шамрон стрелял. Умирайки, Асад погледнал в очите своя убиец.

— Друг ще застане на мястото ми — промълвил той.

— Знам — отвърнал Шамрон и отново стрелял. Измъкнал се от колибата, докато часовите тичали към нея. Проправил си път между дърветата в полумрака на зазоряването и стигнал до края на горичката. Колата го чакала: зад волана бил Ицхак Рабин.

— Мъртъв ли е? — попитал той, докато потеглял с пълна газ.

Шамрон кимнал утвърдително:

— Работата е свършена.

— Добре — казал Рабин. — Нека кучетата да излочат кръвта му.

Дина приключи разказа си и млъкна. Омаяни, Йоси и Римона я наблюдаваха напрегнато, като малки деца. Дори Яков изглеждаше омагьосан — не защото беше приел доводите на Дина, а защото искаше да разбере откъде е докопала тази история. Ако бе пожелал, Габриел можеше да му обясни.