Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Позволих си да съставя твоя екип — започна Лев. После бързо натисна бутона за вътрешна връзка на телефона си и извика секретарката. Тя влезе с папка под мишница. Тези срещи винаги бяха добре режисирани. Лев обожаваше да стои пред някоя сложна диаграма с показалка в ръка и да разяснява тайните й на озадачената аудитория.

Когато секретарката се насочи обратно към вратата, Лев погледна към Габриел, за да установи дали той я наблюдава как се отдалечава. После безмълвно му подаде папката и отново се взря във видеостената. Габриел отвори корицата и откри няколко листа, всеки от които съдържаше кратка информация за определен член на екипа: име, отдел, специалност. Слънцето се бе скрило зад хоризонта и в кабинета бе притъмняло. За да прочете документите, Габриел трябваше да се приведе леко наляво и да държи листовете точно под плафониерата. След известно време той вдигна очи към Лев.

— Забравил си да добавиш й представители от болницата „Хадаса“ и от младежката спортна лига „Макабе“.

Но иронията му отскочи от каменната физиономия на Лев като куршум от броня.

— Какво мислиш, Габриел? — попита хладно той.

— Екипът е твърде голям, ще се настъпваме един друг. — Хрумна му, че може би Лев иска точно това. — Мога да проведа разследването с половината от тези хора.

С апатичен жест на дългата си ръка Лев го подкани сам да намали състава на екипа. Габриел започна да изважда листове от папката и да ги поставя на масичката. Лев се намръщи. Уж случайно, но Алон изключи и неговия информатор.

— Тези са достатъчни — каза Габриел, подавайки досиетата на Лев. — Ще имаме нужда от място за сбирките ни. Кабинетът ми е твърде малък.

— От интендантството са отделили стая 456В. Габриел я познаваше добре. Разположена на третия етаж, тя беше помещение, където се изхвърляха стари мебели и излезли от употреба компютри. Често се използваше и от нощната смяна за любовни срещи.

— Чудесно — отвърна той.

Лев кръстоса крака, махна някакво незабележимо мъхче от панталона си и попита:

— Никога преди не си работил в управлението, нали?

— Знаеш точно къде съм работил.

— Ето защо смятам, че трябва да ти дам един полезен съвет. Развитието на твоето разследване, ако приемем, че изобщо има такова, не трябва да се съобщава на никого извън Службата. Ще докладваш на мен и само на мен. Ясно ли е?

— Разбирам, че имаш предвид Стареца.

— Знаеш точно кого имам предвид.

— С Шамрон сме приятели. Няма да прекъсна връзката си с него заради твоето спокойствие.

— Обаче ще се въздържаш двамата да обсъждате случая. Ясен ли съм?

Лев не беше преследвал престъпници, нито бе цапал ръцете си с кръв, но беше майстор в изкуството да нанася и да парира удари в заседателната зала.

— Да — отвърна Габриел. — Разбрах те напълно.

Лев се изправи, давайки знак, че срещата е свършила, но Габриел не помръдна от фотьойла.

— Има още нещо, което искам да обсъдя с теб.

— Времето ми е ограничено — отвърна Лев, поглеждайки го отвисоко.

— Ще отнеме само минутка. Става дума за Киара.

За да не преживее унижението да седне отново на мястото си, Лев отиде до прозореца и погледна към осеяния със светлини Тел Авив.

— Какво по-точно за нея?

— Не искам да й се възлагат задачи, докато не установим кой още е видял съдържанието на компютърния диск.

Лев стоеше неподвижно, като статуя на пиедестал. На фона на светлините изглеждаше като тъмна маса пред хоризонталните пластини на щорите.

— Радвам се, че се чувстваш достатъчно удобно да влезеш в този кабинет и да поставиш условията си — каза той язвително. — Ала бъдещето на Киара ще бъде решено от отдел „Операции“ и в крайна сметка — от мен.

— Тя е само бат левейха 21 21 Помощник-агент, задължително жена (ивр.). — Б.пр. . Да не искаш да кажеш, че не можеш да намериш други момичета, които да съпровождат агентите?

— Киара притежава италиански паспорт и е дяволски добра в работата си. Знаеш го по-добре от всички.

— Тя също е разконспирирана, Лев. Ако я включиш пак в операция с някой агент, ще изложиш и него на риск. Аз не бих работил с нея.

— За щастие повечето от нашите оперативни агенти не мислят като теб.

Възцари се тишина. Лев отиде до бюрото си и натисна един бутон на телефона си. Вратата автоматично се отвори и от приемната нахлу сноп ярка светлина.

— От опит знам, че оперативните агенти не харесват дисциплината в управлението. На бойното поле те сами са си законът, но тук аз съм законът.