Даниъл Силва - Пратеникът

— Имам чувството, че не му вярвате.

— Гърбът винаги го боли, когато иска почивен ден. — Французинът свърши серията упражнения и попи потта от раменете и ръцете си. — Да вървим, преди трафикът да стане много натоварен.

Двамата се качиха на една моторница и се понесоха към вътрешността на пристанището. Още нямаше вятър и водата бе спокойна. Жан-Мишел акостира на обществения док близо до празно кафене, което току-що отваряше за закуска. Двамата загряха няколко минути на кея, после затичаха по тихите улици на стария град. Жан-Мишел тичаше с лекота до нея. Когато започнаха да се изкачват на зигзаг по склона на издигащия се зад пристанището хълм, Сара изостана с няколко крачки. Подмина я мотоциклет, каран от момиче с каска и стройни бедра, обути в сини джинси. Сара ускори темпо и скъси дистанцията. На върха на хълма спря да си поеме дъх, докато Жан-Мишел подтичваше леко намясто.

— Какво става?

— Качила съм четири килограма и половина по време на това пътуване.

— Почти свършваме.

— Колко още ще останем?

— Още два дни в Сен Бартелеми. — Издаде устни напред по типично галски маниер. — А може би три. Зизи май започва да става нетърпелив да тръгне. Не знам.

Точно тогава първият самолет за деня прелетя над главите им и се спусна от другата страна на хълма към пистата, която бе в подножието му. Без предупреждение Жан-Мишел се втурна след него надолу по пътя. Двамата подминаха тичешком летището и главния търговски център на острова, после взеха завоя и се насочиха към градчето Сен Жан. Първите коли се появиха по улиците и те трябваше на два пъти да отскачат към пясъчния банкет на пътя, за да избегнат приближаващите се камиони. Жан-Мишел я преведе през един отвор в каменната стена в края на пътя и се заспуска по пясъчна пътека към плажа.

— По-добре е да тичаме тук — каза той. — Ще направя няколко скоростни отсечки. Смятате ли, че ще издържите до края?

— Какво ви кара да мислите, че ще изостана от вас?

Той удължи крачка. Сара се мъчеше да бъде в крак с него.

— Наближава началото на отсечката — каза Жан-Мишел. — Готова ли сте?

— Мислех, че това беше отсечката.

Той спринтира и бързо увеличи дистанцията. Изтощена от безсънната нощ, Сара намали темпото, откривайки, че за първи път, откакто влезе в лагера на Зизи, е сама. Това не продължи дълго. След две минути Жан-Мишел дотича обратно при нея, движейки ръцете си ритмично като бутала. Сара се обърна и отново затича. Той я задмина и намали крачка.

— Умирам от глад — каза тя. — Какво ще кажете да закусим?

— Първо ще довършим бягането. Ще хапнем нещо в кафенето, което е близо до лодката.

Отне им двайсет минути да вземат разстоянието до пристанището. Кафенето бе започнало да се пълни, но Жан-Мишел намери празна сенчеста маса отвън и двамата седнаха. Сара прегледа менюто, после вдигна поглед към бутика за мъжко облекло отсреща. Витрината бе пълна с ръчно изработени френски ризи от на вид скъп памучен плат. Тя затвори менюто и обърна очи към Жан-Мишел.

— Трябва да купя някакъв подарък на Зизи в знак на благодарност.

— Зизи няма нужда от подаръци. Всъщност той е човек, който има всичко.

— Трябва да му купя нещо. Беше много щедър към мен.

— Сигурен съм, че е така.

Сара докосна ръката на Жан-Мишел и посочи към бутика.

— Последното нещо, от което се нуждае Зизи, е риза — каза той.

— Обаче те изглеждат много хубави.

Той кимна в знак на съгласие:

— Френски са. Още можем да правим добре някои неща.

— Дайте ми вашата кредитна карта.

— Тя е на компанията Ей Ей Би.

— Ще ви върна парите.

Жан-Мишел извади картата от джоба на спортните си гащета и й я подаде.

— Не си правете труда да ми ги връщате — каза той. — Повярвайте ми, Сара, няма да сте първата, която купува подарък на Зизи със собствените му пари.

— Какъв номер риза носи той?

— Вратната му обиколка е 16,5 инча, а дължината на ръкава — трийсет и три.

— Доста впечатляващо.

— Аз съм личният му треньор.

Сара му каза поръчката си за закуска — филия хляб, бъркани яйца и кафе с мляко — и се отправи към бутика. Постоя пред витрината да разгледа ризите, после влезе. Привлекателна млада жена с къса руса коса я посрещна, обръщайки се към нея на френски. Сара избра две ризи — тъмносиня и бледожълта — и каза размерите на Зизи на продавачката. Жената влезе в задната част на магазина и се върна след минута с ризите.

— Имате ли подаръчни кутии?

— Разбира се, мадам.

Тя извади една изпод щанда, грижливо опакова ризите в копринена хартия и ги постави в кутията.