Даниъл Силва - Пратеникът

— А имате ли някакви поздравителни картички? — попита Сара. — Нещо с плик?

Продавачката отново бръкна под щанда. Тя постави картичката пред Сара и й подаде химикалка.

— Как ще платите, мадам?

Сара й подаде кредитната карта. Докато жената извърши изтеглянето на парите от картата, тя се подпря на щанда и написа на картичката: Ален ал Насър — Монреал . След това я пъхна в плика, навлажни с език края на капачето му и го залепи здраво. В това време продавачката сложи квитанцията пред нея. Сара я подписа и подаде химикалката на младата жена заедно с плика.

— Не разбирам, мадам.

— По някое време тази сутрин тук ще дойде един мой приятел, за да види дали не съм забравила нещо — каза Сара. — Моля ви, дайте му този плик. Ако го направите, ще ви бъде платено добре. Важно е да сте дискретна. Разбирате ли ме, мадам?

— Разбира се. — Продавачката се усмихна дяволито, после погледна към седящия в кафенето Жан-Мишел. — Тайната ви ще бъде запазена.

Жената сложи кутията с ризите в книжна торбичка и я подаде на Сара. Тя й намигна, после излезе и се върна в кафенето. Закуската й я чакаше на масата.

— Някакви проблеми? — попита Жан-Мишел.

Тя поклати отрицателно глава и му върна кредитната карта.

— Не, никакви.

След половин час Сара и Жан-Мишел се качиха на моторницата и се върнаха на „Александра“. Габриел изчака да минат още петнайсет минути, преди да влезе в бутика. Той взе картичката от продавачката и й даде сто евро за безпокойството. Пет минути по-късно седеше зад румпела на моторна лодка „Зодиак“ и се носеше към вътрешността на пристанището.

Право пред него се виждаше „Александра“ — най-големият частен плавателен съд в пристанището, втори по размери след круизъра, който бе пристигнал предишната нощ. Габриел зави няколко градуса и се насочи към „Слънчевата балерина“, хвърлила котва на няколкостотин метра встрани, близо до двете скали, които стояха като на пост на входа на пристанището. Той спря скутера до кърмата на яхтата и отиде в главния салон, превърнат в мобилен команден и оперативен център. Там имаше сигурен сателитен телефон и компютър, свързан с булевард „Цар Саул“. Две дузини мобилни телефони и няколко ръчни радиостанции бяха включени да се зареждат, а една видеокамера с телефотообектив бе насочена към „Александра“.

Габриел застана пред монитора и видя Сара да излиза на своята палуба. После погледна към Яков, който говореше по телефона с Тел Авив. Когато той приключи разговора си след минута, Алон вдигна поздравителната картичка. Ален ал Насър — Монреал.

— Браво на нашето момиче — каза Яков. — Седни, Габриел. На булевард „Цар Саул“ имаха напрегната сутрин.

Габриел си наля от термоса чаша кафе и седна.

— Рано тази сутрин техниците ни проникнаха в системата за резервации на агенцията за отдаване под наем — обясни Яков. — Вилата, която Сара посети снощи, е била наета от монреалска компания, наречена „Меридиан Кънстракшън“.

— „Меридиан Кънстракшън“ се контролира изцяло от „Ей Ей Би Холдингс“ — обади се Лавон.

— В резервацията упоменато ли е кой ще отседне във вилата? — попита Габриел.

Яков поклати отрицателно глава.

— Направена е от жена от дирекцията на „Меридиан“, която се казва Катрин Девро. Тя е платила авансово за всичко и е инструктирала агенцията за отдаване под наем къщата да бъде отворена и готова за неговото пристигане.

— Кога е пристигнал тук?

— Съгласно документите — преди три дни.

— Още колко време ще остане?

— Резервацията е за още четири дни.

— А какво се знае за колата му?

— Сега пред къщата има паркиран един кабриолет. Стикерът на задницата му е на „Айланд Рентал Карс“. Нямат компютърна система за резервация. Всичко е на хартия. Ако искаме подробности, ще трябва да влезем с взлом по старомодния начин.

Алон погледна към Мордекай — обучен невиот .

— Офисът на фирмата се намира на летището — поясни Мордекай. — Обикновена будка с плъзгащ се алуминиев капак на прозореца и една врата за влизане и излизане на персонала. Можем да влезем вътре за секунди. Проблемът е, че самото летище се охранява нощем. Може да провалим цялата операция само за да открием името и номера на кредитната карта, които той е използвал за наемане на колата.

— Твърде рисковано е — съгласи се Габриел. — Някаква активност по телефона?

През нощта Мордекай бе поставил предавател в разпределителната телефонна кутия.