Даниъл Силва - Пратеникът

— Кой?

— Ален.

— За какво говориш?

— Видях начина, по който го гледаше, Сара.

Измисли нещо! — каза си тя.

— Гледах Жан-Мишел.

— Не ми казвай, че наистина обмисляш това!

— Не е добре да се смесва работата с любовна афера.

— Обаче е красив.

— Много — съгласи се Сара, — но е проблем.

— Те всички са такива.

— Колко добре познаваш Ален?

— Не много — отговори Надия. — Работи за баща ми от около три години.

— Да приема ли, че не е саудитец?

— Ние нямаме имена като Ален. Той е ливанец. Мисля, че е израснал във Франция.

— И сега живее в Канада?

— Предполагам. — Лицето на Надия помръкна. — По-добре е да не задаваш много въпроси за бизнеса на баща ми… или за хората, които работят за него. На татко не му харесва това.

Надия се отдалечи и седна до Рахима. Сара обърна поглед към морето и се загледа в светлините на минаващ плавателен съд.

Знаем, че се е спотаил някъде в империята на Зизи. Може да се представи за инвестиционен банкер или мениджър на предприятие. Може да се окаже предприемач по недвижими имоти или фармацевтичен директор.

Или управител на фирма за рисков капитал на име Ален ал Насър. Ален, който е ливанец, но е израснал във Франция. Ален със закръглено лице, което не отговаря много на тялото му, но смътно изглежда като мъжа, когото бе видяла в провинциалната къща в Съри. Ален, който точно в този момент бе отведен в задната стая за разговор на четири очи с президента и главен изпълнителен директор на Джихад Инкорпорейтед . Ален, който не се ръкува с нея. Дължеше ли се това на страх да не се зарази от една неверница? Или на факта, че ръката му е леко вдървена в резултат на раната от шрапнел, която е получил в Афганистан?

— В подобна ситуация, Сара, най-простото е най-доброто. Ще го направим по старомодния начин. С телефонни кодове. С физически знаци.

— Физически знаци?

— Преместване на часовника от лявата на дясната ръка. Вдигане и сваляне на яката на палтото. Преместване на дамската чанта от лявото на дясното рамо.

— Сгънат вестник под мишница?

— Ще се изненадаш, но аз винаги съм имал слабост към косата.

— Към косата?

— Как обичаш да носиш косата си, Сара?

— Най-вече пусната.

— Имаш красиви скули. Грациозна шия. Трябва да помислиш за варианта от време на време да я носиш вдигната. Като Маргьорит.

— Твърде старомодно е.

— Някои неща никога не излизат от мода. Вдигни си сега косата заради мен.

Тя бръкна в дамската си чанта за шнолата, която Киара й даде през последния й ден в галерията, и направи каквото я бе помолил Габриел.

— Изглеждаш много красива с вдигната коса. Това ще е нашият сигнал, ако видиш мъж, за когото мислиш, че е Бен Шафик.

— И какво ще се случи после?

— Остави това на нас, Сара.

Тази нощ за първи път, откакто се качи на борда на „Александра“, Сара не спа. Лежеше в голямото си легло, стараейки се да стои неподвижна, за да не би Бен Талал, ако я наблюдава чрез скрити камери, да заподозре, че е неспокойна. Малко преди шест часа небето започна да изсветлява и над хоризонта се появи червено зарево. Тя изчака още половин час, преди да си поръча кафе. Когато то пристигна, я мъчеше силно главоболие.

Излезе на своята палуба и се облегна на перилата, загледана в светлината, която бавно заливаше пристанището, като мислеше за Ален ал Насър от Монреал. Бяха останали във вилата малко повече от час, а след това отидоха да вечерят в Густавия. Зизи ги заведе в ресторант „Ла Вела“, който се намираше в края на пристанището. Ален ал Насър не отиде с тях. В действителност името му не бе споменато по време на яденето или поне тя не го чу. Един мъж, който би могъл да е Ели Лавон, мина край ресторанта по време на десерта. Сара бе свела лице да избърше устните си и когато отново вдигна очи, той беше изчезнал.

Тя внезапно изпита нужда от физическо движение и реши да отиде до гимнастическия салон, преди Зизи да го заеме. Нахлузи шорти от ликра, потник и маратонки, влезе в банята и вдигна косата си с шнолата пред огледалото. Когато пристигна в салона, там цареше тишина. Беше се надявала да го завари празен, но видя Жан-Мишел, наведен над един уред, да работи за бицепсите си. Поздрави го хладно и се качи на велоергометъра.

— Ще ходя на острова да потичам. Искате ли да дойдете с мен?

— А тренировката на Зизи?

— Той каза, че го боли гърбът.