Даниъл Силва - Пратеникът

— И вилата ли сте резервирали?

Зизи се засмя:

— Всъщност тя е взета под наем от наш бизнес партньор.

Иззвъня мобилен телефон. Хасан отговори, преди да звънне втори път, и след като провери самоличността на обаждащия се, го подаде на Зизи. Сара погледна през прозореца. Сега се носеха с пълна скорост край залива Сен Жан. Тя хвърли поглед през рамо и видя фаровете на последния „Ланд Крузър“, който караше в непосредствена близост зад тях. Пред очите й изникна картина: Йоси с каска отпред на мотоциклета и зад него Римона, прегърнала го през кръста. Сара пусна картината във въображаема машина за унищожаване на документи.

Автоколоната внезапно намали, когато навлязоха в малкото и оживено крайбрежно градче Сен Жан. От двете страни на тясната улица се нижеха магазини и ресторанти, а загорели от слънцето пешеходци сновяха нехайно сред уличния трафик. Жан-Мишел тихо изруга, когато мъж и жена на мотоциклет се шмугнаха край тях в тясната пролука в задръстването.

В другия край на градчето уличното движение оредя и пътят се заизкачва по острите канари край залива. Преминаха един остър завой и за момент пред тях се разкри морето, което проблясваше като живак под светлината на току-що изгрялата луна. Следващият град беше Лориан — не толкова обаятелен като Сен Жан и по-малко оживен. Имаше малък търговски център, затворена бензиностанция, салон за красота за местните жени, щанд за бургери, обслужван от голи до кръста момчета с мотопеди. На масичка с хромиран плот седеше Габриел, облечен в жълто-кафяви шорти и със сандали на краката.

Зизи затвори шумно капачето на мобилния си телефон и без да поглежда назад, го подаде през рамо на Хасан. Надия бе хванала кичур от косата си и разглеждаше крайчетата на космите за евентуални поражения.

— В Густавия има един приличен нощен клуб — каза тя нехайно. — Може да отидем да потанцуваме там след вечеря.

Сара не отговори и отново погледна през прозореца. Минаха покрай гробище и се заизкачваха по стръмен хълм. Жан-Мишел превключи на по-ниска скорост и натисна педала на газта до дупка. По средата на нанагорнището пътят неочаквано завиваше наляво. От рязкото кривване на тойотата Сара политна към Надия. Голата й кожа бе гореща от слънцето.

Минута по-късно те поеха към тесен, брулен от ветровете нос. Към края на носа автоколоната внезапно намали и зави, влизайки през портата в предния двор на голяма бяла вила, която бе цялата осветена. Сара погледна през рамо, когато желязната порта започна автоматично да се затваря. Покрай нея профуча мотоциклет, каран от мъж в жълто-кафяви шорти и сандали, и изчезна в далечината. Вратата на колата се отвори и тя слезе.

Той стоеше на входа до руса, около четирийсетгодишна жена и посрещаше всеки от членовете на големия антураж на Зизи, които се качваха един зад друг по настланото с плочи стълбище. Беше висок, с широки като на плувец рамене и тесен ханш. Косата му беше черна и ситно къдрава. Носеше бледосин пуловер и бели панталони. Ръкавите на пуловера стигаха до китките му и дясната му ръка беше мушната в джоба. Зизи хвана Сара под ръка и я представи:

— Това е Сара Банкрофт, новият шеф на художествения ми отдел. Сара, това е Ален ал Насър. Той ръководи наша фирма за рисков капитал в Монреал.

— Много се радвам да се запозная с вас, Сара.

Говореше свободно английски с лек акцент. Ръката му продължаваше да стои в джоба. Мъжът кимна към жената до него.

— Съпругата ми — Софи.

— Bonsoir 46 46 Добър вечер (фр.). — Б.пр. , Сара.

Блондинката протегна ръка. Сара се ръкува с нея, после протегна ръка към Ален ал Насър, но той бързо погледна встрани и нарочно прегърна Вазир бен Талал. Сара влезе във вилата. Беше голяма и просторна и едната й страна гледаше към голяма външна тераса. Там имаше тюркоазен плувен басейн, а отвъд него се виждаше единствено притъмнялото море. На една маса бяха наредени напитки и леки закуски. Сара напразно потърси с поглед бутилка вино и като не откри, си взе чаша сок от папая.

Тя занесе чашата си на терасата и седна. Газените лампи се поклащаха от нощния вятър. Косата на Сара също се развяваше. Тя мушна непокорните кичури зад ушите си и обърна взор към вътрешността на вилата. Ален ал Насър бе оставил Софи на Жан-Мишел и сега говореше поверително със Зизи, Дауд Хамза и Бен Талал. Сара сръбна от сока си. Устата й бе пресъхнала. Сърцето й бясно туптеше.

— Смяташ ли, че е красив?

Тя стреснато вдигна очи и видя пред себе си Надия.