Даниъл Силва - Пратеникът

— Всъщност имам нещо против.

Той въздъхна тежко и завъртя броеницата.

— Възнамерявате да го направите колкото се може по-трудно?

— Нямам навика да преговарям срещу собствените си интереси.

— Готов съм да ви давам годишна заплата от петстотин хиляди долара плюс квартира и максимална разходна сметка. Работата ще изисква доста пътувания и естествено ще прекарвате доста време с мен и голямото ми семейство. Това бе причината да ви поканя на това морско пътешествие. Исках да ни опознаете. Вярвам, че сте прекарали добре и ви е харесало нашето гостоприемство.

— Да, много — отвърна Сара.

Зизи протегна ръце.

— Е?

— Искам гарантиран договор за три години.

— Дадено.

— Петстотин за първата година, шестстотин за втората и седемстотин и петдесет за третата.

— Дадено.

— Остава и премията при подписване.

— Кажете цифра.

— Двеста и петдесет хиляди долара.

— Бях готов да ви дам още петстотин хиляди. Договорихме ли се?

— Мисля, че да. — Усмивката й бързо угасна. — Не очаквам с нетърпение да го съобщя на Джулиан.

— Това е само бизнес, Сара. Джулиан ще разбере.

— Ще бъде дълбоко обиден.

— Може би ще е по-лесно, ако аз говоря с него.

— Не — каза тя, като поклати глава. — Ще го направя аз. Дължа му го.

— Очевидно сте много почтена жена. — Зизи внезапно се изправи. — Ще уведомя адвокатите си да подготвят договора ви. Хер Верли ще ви издаде чек за премията при подписване заедно с кредитна карта на Ей Ей Би за вашите разходи. — Той протегна ръка. — Добре дошли в семейството, Сара.

Тя се ръкува с него, после тръгна към вратата.

— Сара?

Тя се обърна.

— Моля ви, не правете същата грешка като Андрю. Както виждате, аз съм много щедър към хората, които работят за мен, обаче страшно се ядосвам, когато те ме предават.

Както се очакваше, като чу новината, Джулиан Ишърууд бе възмутен. Той взе да ругае първо Зизи, после и Сара.

— Не си прави труда да се връщаш в галерията за нещата си — изкрещя Джулиан. — Не си добре дошла тук — нито ти, нито твоят проклет саудитски шейх!

След като затръшна слушалката, той отскочи до „Грийнс“, където попадна на Оливър Димбълби и Джеръми Краб, сгушили се заговорнически в края на бара.

— Защо е тази мрачна физиономия, Джули? — попита го Димбълби някак твърде радостно.

— Загубих я.

— Кого?

— Сара — отговори Ишърууд. — Напусна ме заради Зизи ал Бакари.

— Не ми казвай, че е заела мястото на Андрю Малоун.

Джулиан кимна със сериозно изражение на лицето.

— Кажи й да не бърка в гърнето с меда на Зизи — каза Краб. — Ще й отсече ръката. Нали знаеш, там е законно.

— Как я е докопал?

— С пари, разбира се. Така получават всичко.

— Истина е — съгласи се Димбълби. — Е, поне ни остана красивата Елена.

Остана ни — помисли си горчиво Ишърууд. — Но докога?

На шест хиляди километра оттам, на борда на „Слънчевата балерина“, Габриел споделяше мрачното настроение на Ишърууд, макар и по съвсем различни причини. Като научи новината за назначаването на Сара, той се оттегли на своя преден пост на носа, отказвайки да приеме поздравленията на останалата част от екипа си.

— Какъв е проблемът му? — попита Яков Лавон. — Той успя. Внедри агент в Джихад Инкорпорейтед .

— Да — съгласи се Ели. — Обаче един ден ще трябва да я измъкне оттам.

Тайната дестинация на Зизи се оказа френският остров Сен Бартелеми. Пристигнаха на следващата сутрин и хвърлиха котва в Густавия — живописното пристанище на острова и негова административна столица. Сара довършваше тренировката си, когато в гимнастическия салон влезе Надия, облечена с бял бански костюм и тънка бяла плажна рокля, подхождащи на слънчевия й загар.

— Защо не си готова? — попита тя.

— За какво говориш?

— Ще те взема на Салин Бийч — най-хубавия плаж на света.

Когато Сара се поколеба, Надия докосна нежно ръката й.

— Слушай, Сара, знам, че не бях кой знае колко дружелюбна, откакто пристигна, но сега, когато работиш за баща ми, ние ще прекарваме много време заедно. Трябва да станем приятелки.

Сара се престори, че мисли.

— Нужни са ми десет минути.

— Пет — каза Надия и топло се усмихна. — Какво очакваш? Аз съм дъщеря на баща си.

Сара се качи до каютата си, взе набързо душ и се преоблече в бански костюм и рокля с презрамки. Сложи няколко дреболии в новата си плажна чанта и отиде на кърмата. Надия вече беше на борда на моторната лодка заедно с Рафик ал Камал и Джафар Шаруки. Жан-Мишел стоеше зад руля и проверяваше командното табло.