Даниъл Силва - Пратеникът

Като позвъни в Лондон на следващия ден, Джулиан взе за кратко слушалката и я попита кога смята да се върне. След два дни той отново направи същото, но този път в гласа му ясно се долавяше нотка на раздразнение. Късно този следобед Зизи позвъни в стаята на Сара.

— Бихте ли се качили в моя кабинет? Мисля, че е време да поговорим. — И затвори телефона, без да изчака отговора й.

Тя се облече колкото се може по-професионално: бели три четвърти панталони, жълта блуза с дълги ръкави и сандали с равна подметка. Помисли си дали да не сложи малко грим, но реши, че не би могла да постигне по-добър ефект от това, което направи едната седмица излагане под карибското слънце. Десет минути след като получи поканата, Сара излезе от стаята си и се насочи по стълбите към кабинета на Зизи. Той седеше в заседателната зала заедно с Дауд Хамза, двамата Абдуловци и хер Верли. Когато тя влезе в стаята, те се изправиха едновременно, събраха книжата си и безмълвно се изнизаха навън. Зизи я покани с жест да седне. В противоположния край на помещението на голям плоскоекранен телевизор безшумно течеше предаване на „Ал Джазира“: израелски войски разрушаваха дома на хамаски атентатор самоубиец, докато майка му и баща му плачеха пред камерата. Погледът на Зизи се спря за момент на екрана, преди да се обърне към Сара:

— Инвестирах десет милиона долара в палестинските територии и им дадох още милиони чрез благотворителни дарения. А сега израелците ги разкъсват на парчета, докато светът гледа отстрани и не прави нищо.

А къде беше световното порицание вчера — помисли си Сара, — когато двайсет и две овъглени и разкъсани тела бяха разпръснати по една от улиците на Тел Авив? Тя сведе очи към ръцете си, към златната гривна и часовника „Хари Уинстън“, подарени й от Зизи, и не отвърна нищо.

— Но нека да поговорим за нещо по-приятно — каза той.

— Добре, да поговорим. — Сара вдигна очи и се усмихна. — Вие искате да ми направите екстравагантно предложение да дойда да работя за вас.

— Искам ли?

— Да, искате.

Зизи отвърна на усмивката й.

— Имаме вакантно място в художествения ни отдел. — Усмивката му се стопи. — Неочаквано овакантило се място, но така или иначе е свободно. Бих искал вие да го заемете.

— Във вашия художествен отдел ?

— Извинете — каза Зизи. — Така наричаме различните служби. Хасан е началник на отдела по комуникации. Мансур завежда пътуванията. Хер Верли — банковото дело. Господин Бен Талал…

— Сигурността.

— Точно така — потвърди Зизи.

— Кой е шеф на художествения ви отдел?

— В момента аз. Обаче бих искал вие да поемете този пост.

— А Андрю Малоун?

— Андрю Малоун вече не работи за мен. — Ал Бакари запрехвърля зърната на броеницата си. Погледът му отново се насочи към телевизионния екран и се задържа върху него, когато проговори: — Моето споразумение с Андрю предполагаше той да работи само за мен. Плащах му щедро. В отплата той трябваше да ми дава обективни съвети, без това да предполага конфликт на лични интереси. Както се оказа, Андрю многократно ме е предавал. През последните няколко години той е вземал пари от мен и от хората, от които купувах. Това е скандално нарушение на нашия договор. Сред търговците и колекционерите, които са плащали на Андрю, нарушавайки този договор, е бил и Джулиан Ишърууд. — Зизи погледна към нея. — Известно ли ви е Джулиан да е правил някакво плащане в брой на Андрю Малоун?

— Не ми е известно — отговори тя — и ако се е случило, съжалявам за това.

— Вярвам ви — каза Зизи. — Сигурно Андрю е накарал Джулиан да го пази в тайна. Той много е внимавал да прикрива следите в двойните си сделки. За съжаление не можа да скрие доказателството за предателството в своите банкови сметки. Така и го разкрихме.

Ал Бакари пак погледна към екрана и се намръщи.

— Работата, която имам предвид за вас, е много по-голяма от тази на Андрю. Вие не само ще ми помагате да закупувам творби на изкуството, но и ще отговаряте за съхранението и консервацията на моята колекция. Възнамерявам да започна да отдавам под наем някои от картините, които притежавам, на американски и европейски музеи, с цел да поощря по-добрите културни връзки между моята страна и Запада. Като бивш куратор, вие сте повече от подходяща за осъществяването на тези трансакции. — Той я изгледа изпитателно. — Проявявате ли интерес към такъв пост?

— Да, но…

— … но бихте искали да обсъдим парите и облагите, преди да ми дадете отговор, което аз напълно разбирам. Ако нямате нищо против, бихте ли ми казали колко ви плаща Джулиан сега?