Даниъл Силва - Пратеникът

В един часа на обяд червената лампичка на гласово активиращия се приемник светна зелено. По линията прозвуча сигналът за свободно, последван от звука на някого в къщата, който набираше местен номер. След две позвънявания се обади жена от ресторант „Глориет“. Габриел затвори разочаровано очи, когато другият глас на линията се оказа на мадам Ал Насър, която поиска да направи резервация за два часа. Той за кратко обмисли идеята да постави екип в ресторанта, но я отхвърли, след като получи описание на претъпканото крайбрежно заведение. Все пак Мордекай успя да направи още две снимки на Ал Насър — едната, когато слиза от колата си на паркинга, и втората, докато пие питието си на масата. И на двете Ал Насър носеше спортни слънчеви очила и риза с дълъг ръкав. Габриел ги изпрати за анализ на булевард „Цар Саул“. След час, когато Ал Насър и съпругата му излизаха от ресторанта, от Службата пуснаха съобщение по сигурната линия, че резултатите не са категорични.

В три и половина те си тръгнаха от „Глориет“ и отидоха с колата до Сен Жан, където Ал Насър остави жена си във фризьорския салон. Оттам той отиде в Густавия, където в три часа и петдесет минути се качи на една моторница и се насочи към „Александра“. Йоси засне пристигането му от мостика на „Слънчевата балерина“ заедно с топлата прегръдка, с която го посрещна Зизи ал Бакари, когато влязоха в кабинета на горната палуба за среща на четири очи. Сара не беше на борда да види пристигането на Ал Насър, защото в този момент тя и по-голямата част от антуража на Зизи се гмуркаха на Фурш — малко пусто островче, на около два километра североизточно от Сен Бартелеми.

Срещата продължи малко повече от час. Йоси засне излизането на Ал Насър от кабинета на Зизи и решителното изражение на лицето му, когато се качи на моторницата и се отправи обратно към Густавия. Михаил го проследи до градчето Сен Жан, където малко след шест часа той взе от салона съпругата си с нова прическа. В шест и половина Ал Насър пак преплува няколко дължини в басейна си, а Михаил седеше с мрачна физиономия до Габриел във вилата от другата страна на заливчето.

— Следим го цял ден — каза той, — а какво имаме да покажем? Няколко безполезни снимки. Ален ал Насър очевидно е Бен Шафик. Нека да го хванем сега и да приключим с това.

Габриел го изгледа пренебрежително.

— Някой ден, когато станеш малко по-възрастен и по-мъдър, ще ти разкажа историята за нощта, когато ударна група на Службата си помисли, че е видяла своята жертва, и по погрешка уби невинен човек.

— Знам историята, Габриел. Случила се е в Лилехамер. В Службата още я наричат Лейл ха Мар : Нощта на горчивината. Но това е било отдавна.

— Обаче все още е най-големият оперативен гаф в историята на Службата. Те убиха грешен човек и бяха заловени, докато го правят. Нарушиха всички правила. Действаха прибързано и се оставиха да ги водят емоциите. Стигнахме твърде далеч, за да допуснем друга Лейл ха Мар . Първо намираме доказателство — безупречно, неопровержимо доказателство , — че Ален ал Насър е Ахмед бен Шафик. Само тогава започваме да говорим за неговото убийство. И ще натиснем спусъка само когато можем да измъкнем Сара и целия екип от острова, без да бъдем заловени.

— Как ще се сдобием с доказателство?

— Снимките не са достатъчно добри — каза Габриел. — Имаме нужда от гласа му.

— Той не говори.

— Всеки говори. Просто трябва да го накараме да говори, когато слушаме.

— А как ще направим това?

Точно тогава светна зелената лампичка на записващото устройство на телефона и звукът от набирането на номер прозвуча от говорителите. Разговорът на госпожа Ал Насър продължи по-малко от трийсет секунди. Когато приключи, Алон прослуша залиса, за да се увери, че правилно е чул подробностите.

— „Поавр“.

— Искаме маса за двама за девет часа.

— Всичко е заето, мадам. Можем да ви направим резервация за осем часа или за девет и половина.

— Осем е твърде рано. Резервирайте ни за девет и половина, моля.

— Вашето име?

— Ал Насър.

Габриел натисна бутона „Стоп“ и погледна към Михаил: Търпение, момче. Хубавите неща се случват на този, който чака.

Ресторантът, известен като „Поавр“, е един от неразкритите бисери. Намира се в далечния край на приятен търговски център в Сен Жан, там, където се пресичат главното крайбрежно шосе и тесен път, който се изкачва във възвишенията, издигащи се до плажа. От него се разкрива гледка само към уличното движение, паркинга и малко от околността. Салонът му е колкото средно голям вътрешен двор в предградията. Обслужването е понякога мудно, но храната, когато най-сетне пристигне, е една от най-добрите на острова. При все това, поради неблагоприятното му местоположение, онези, които идват на Сен Бартелеми, за да бъдат забелязани, рядко могат да се видят в „Поавр“ и в него никога не става нещо необичайно. Ето защо до днес още се говори за случилия се там инцидент, в който бяха замесени госпожа и господин Ал Насър.