Даниъл Силва - Пратеникът

— Ние контролирахме всеки детайл. Ние избрахме времето и мястото за екзекуцията и я планирахме до най-малката подробност. Свършихме всичко по правилата онази нощ. Обаче не можем да направим нищо такова на този остров. — Габриел погледна към картата. — Ние действаме по-добре в големите градове, а не на места като това.

— Това може да е истина — възрази Дина, — но не можеш да го оставиш да си тръгне жив оттук.

— А защо не?

— Защото има подръка средствата на милиардер. Защото всеки момент може да отлети за Нажд и да го изгубим от поглед завинаги.

— Има правилни и неправилни начини да се вършат тези неща. Това определено е неправилен начин.

— Не се страхувай да дръпнеш спусъка заради случилото се на Лионската гара, Габриел.

— Това няма нищо общо с Париж. Имаме за мишена професионалист, ограничено поле за действие, рискован път за бягство, непредсказуема величина, наречена Сара Банкрофт. Да продължавам ли?

— Но Дина е права — каза Яков. — Трябва да го направим сега. Може да нямаме друга възможност.

— Единадесета заповед. Трябва да не се оставите да ви заловят. Това е нашата първа отговорност. Всичко друго е второстепенно.

— Вчера видя ли го на борда на яхтата на Зизи? — попита Римона. — Ще прегледаме ли отново видеозаписа? Видя ли лицето му, когато излезе? Според теб за какво са говорили, Габриел? За инвестиции? Той се опита да убие чичо ми. Трябва да умре.

— А какво ще правим с жената? — поинтересува се Йоси.

— Тя е съучастничка — каза Лавон. — Очевидно е член на организацията му. Защо се чува само нейният глас? Не й ли се струва малко странно, че съпругът й никога не вдига телефона?

— Значи ще я убием !

— Ако не го направим, никога няма да се измъкнем от този остров.

Дина предложи операцията да се подложи на гласуване. Яков поклати глава в знак на несъгласие.

— В случай че не сте забелязали — каза той, — това не е демокрация.

Габриел погледна към Лавон. Двамата се гледаха известно време, после Ели затвори очи и кимна веднъж.

Те не спаха тази нощ. На сутринта Йоси нае втори джип „Сузуки Витара“, а Яков и Римона — мотоциклети „Пиаджо“. Одед и Мордекай отидоха до магазина за корабни принадлежности в Густавия и купиха две лодки „Зодиак“ с извънбордов двигател. Дина прекара по-голямата част от деня да звъни в най-престижните ресторанти на острова, опитвайки се да резервира маса за трийсет души. В един и половина на обяд научи, че „Тату“ — моден крайбрежен ресторант в Сен Жан — вече е зает за вечерта за частно парти и няма да се допускат други посетители.

Габриел отиде с колата до Сен Жан, за да огледа лично мястото. Ресторантът беше открита конструкция с пъстроцветни платнени ленти, висящи от тавана, и оглушителна танцова музика, която се лееше от тонколоните. Дузина маси бяха наредени под островръх дървен навес, а няколко други бяха разпръснати по плажа. Имаше малък бар, както в повечето ресторанти на острова, и бутик, където продаваха ужасно скъпо дамско плажно облекло. Обедният обслужващ персонал бе обхванат от трескава активност, боси момичета, облечени само с горнище на бански и дълги до глезените плажни поли, тичаха от маса на маса да разнасят храна и напитки. Грациозна манекенка с бански костюм излезе от бутика и направи няколко пози заради него. Когато Габриел не изрази никакво одобрение, девойката се намръщи и приближи до масата на изтупани американци, които възторжено изразиха одобрението си.

Той отиде до бара и си поръча чаша розе, после я взе и се върна при бутика. Съблекалните и тоалетните се намираха в тесен пасаж, в края на който беше паркингът. Габриел постоя там за малко, като оглеждаше движението и изчисляваше времето. След това изпи половината чаша розе и напусна ресторанта.

„Мястото е отлично“ — помисли си той. Обаче имаше един проблем. Беше немислимо да измъкнат Сара от масата. Бодигардовете на Зизи бяха тежковъоръжени и всички до един бивши офицери от саудитската национална гвардия. За да изведат Сара, тя трябваше да отиде в съблекалните в предварително уговорено време. А за да стане това, трябваше да й предадат съобщение. Докато се отдалечаваше с мотоциклета си, Габриел позвъни на Лавон във вилата и попита дали тя е на острова.

Ресторантът в Салин нямаше изглед към морето, а само към пясъчните дюни и обширното солено мочурище, обградено от обрасли с шубраци зелени хълмове. Сара седеше на сенчестата веранда, държейки в ръка столчето на чашата си, пълна с ледено розе. До нея седеше Надия — модерната мюсюлманка, която пиеше третото си дайкири и настроението й се подобряваше с всяка изминала минута. На отсрещната страна на масата Моник и Жан-Мишел тихо се караха. Очите на французина бяха скрити зад черни слънчеви очила, но Сара виждаше, че той оглежда внимателно младата двойка, която току-що пристигна с мотоциклет и сега се качваше по стълбите на верандата.