Даниъл Силва - Пратеникът

Мъжът беше висок и тромав, с дълги до коляното плувни гащета, джапанки и памучен пуловер. Английският му акцент, както и надменният тон, с който попита дали има свободна маса, издаваха придобитото в Оксфорд образование. Акцентът на момичето бе неопределим, средноевропейски. Горнището на банския й беше още мокро от плуването и прилепваше към пищните й, загорели от слънцето гърди. Тя попита салонната управителка къде се намира тоалетната достатъчно силно, за да я чуе Сара, както и всички останали в ресторанта, после спокойно задържа погледа на Жан-Мишел, докато минаваше край масата, а изумрудената й плажна кърпа се развя, разкривайки чифт женствени бедра.

Надия сръбна от дайкирито си, докато Моник изгледа смръщено Жан-Мишел, сякаш подозираше, че интересът му към момичето се простира отвъд професионалните задължения. Две минути по-късно, когато излезе от тоалетната, девойката тръсна коса и игриво полюшна бедра в такт с регето, което се лееше от стереоуредбата зад бара. Правило на Службата — помисли си Сара. — Когато действаш на обществени места — като барове и ресторанти, не стой кротко и не чети вестник. Това само ще ти придаде вид на шпионин. Привлечи вниманието върху себе си. Флиртувай. Бъди шумен. Пий твърде много. Кавгата винаги е добра. Но сега Сара забеляза и нещо друго, което бе сигурна, че Жан-Мишел не е съзрял. Римона не носеше обеци, което означаваше, че е оставила съобщение за нея в тоалетната.

Тя проследи с поглед как Римона седна до Йоси и му се сопна, задето не я очакваше питие. Над дюните се спусна сянка и внезапно излязъл вятър задуха сред тревите на мочурището.

— Изглежда, се задава голяма буря — каза Жан-Мишел и поръча трета бутилка розе, за да издържи на нейния пристъп.

Надия си запали една „Вирджиния Слимс“, после поднесе кутията на Моник, която направи същото. Сара се обърна да погледне наближаващата буря, като не преставаше да се пита колко минути трябва да изчака, преди да отиде до тоалетната. А и какво ще намери там.

След пет минути облаците се продъниха и силен порив на вятъра запрати дъждовните струи върху гърба на Сара. Жан-Мишел махна на сервитьорката и я накара да спусне тентата. Сара се изправи, взе плажната си чанта и се отправи към дъното на ресторанта.

— Къде отиваш? — попита той.

— Пием трета бутилка вино. Къде отивам според теб?

Жан-Мишел внезапно се изправи и я последва.

— Много деликатно от твоя страна, но аз наистина нямам нужда от помощта ти. Правя това самичка още от малка.

Той я хвана под ръка и я поведе към тоалетната. Вратата беше открехната. Жан-Мишел я бутна да се отвори широко, огледа набързо кабинката, отстъпи встрани и я пусна да влезе. Сара затвори вратата и я заключи, след това спусна седалката достатъчно силно, за да се чуе отвън.

Има няколко места, където обичаме да крием нещата — беше й казал Габриел. — Залепваме ги от вътрешната страна на тоалетното казанче или ги крием в автомата за санитарни хартиени седалки. Кошчетата за боклук винаги вършат добра работа, особено ако имат капак. Обичаме да крием съобщения в кутиите за тампони, защото сме установили, че арабите, дори и професионалистите, не желаят да ги докосват.

Тя погледна под мивката, видя едно алуминиево кошче и натисна с крак педала му. Когато капакът се вдигна, съзря кутийка, скрита отчасти от смачкани книжни кърпички. Бръкна и я извади. Прочети бързо съобщението — беше я инструктирал Габриел. — Гледай да запомниш подробностите. Никога, повтарям, никога не вземай със себе си съобщението. Ние имаме навика да използваме бързо изгаряща хартия, така че ако имаш запалка или кибрит, запали я над мивката и тя ще изчезне. Ако не, пусни я в тоалетната и водата ще я отнесе. В най-лошия случай сложи съобщението обратно в кутийката и я остави в кошчето за боклук. Ние ще я вземем, след като излезеш.

Сара погледна в плажната си чанта и видя, че има кибрит. Понечи да го извади, но реши, че няма нужната за това смелост, така че накъса съобщението на парченца, хвърли ги в тоалетната и пусна водата. Застана за момент пред огледалото и заразглежда лицето си, като в същото време пусна водата да тече в мивката. Ти си Сара Банкрофт — каза си. — Не познаваш жената, която остави кутийката от тампони в кошчето за боклук. Никога преди това не си я виждала.

Затвори кранчето и се върна на верандата. Сега дъждовната вода се лееше на бурни потоци от улуците. Йоси шумно се опитваше да върне бутилка вино „Сансер“, а Римона разглеждаше менюто, сякаш то бе напълно безинтересно. Жан-Мишел я наблюдаваше, докато тя пресичаше залата, като че я вижда за първи път. Сара седна и се загледа в бурята, която вилнееше над мочурището, знаейки, че скоро ще свърши. Тази вечер ще вечеряш в „Тату“ — гласеше съобщението. — Когато ни видиш, престори се, че ти е зле, и иди в тоалетната. Не се притеснявай, ако изпратят бодигард с теб. Ние ще се погрижим за него.