Даниъл Силва - Пратеникът

— Не.

— Спите ли с някого?

Сара погледна към Картър, който й хвърли мрачен поглед, сякаш й напомняше: Казах ви, че нещата може да станат лични.

— Не, не спя с никого.

— А защо не?

— Губили ли сте много близък човек?

Мрачното изражение, което внезапно се изписа на лицето му, съчетано с неспокойното раздвижване на Картър на стола му, я предупредиха, че е навлязла в забранена зона.

— Съжалявам — каза тя. — Не…

— Става дума за Бен, нали? Бен ли е причината да нямате връзка с никого?

— Да, Бен е причината. Разбира се, че е Бен .

— Разкажете ми за него.

Сара поклати глава.

— Не — рече тя меко. — Няма да узнаете за Бен. Той е мой. Бен не е част от сделката.

— Колко дълго се виждахте?

— Вече ви казах…

— Колко време се срещахте с него, Сара? Важно е, иначе не бих питал.

— Около девет месеца.

— И после връзката ви приключи?

— Да, приключи .

— Вие сложихте край, нали?

— Да.

— Бен ви е обичал. Искал е да се ожени за вас.

— Да.

— Но вие не сте чувствали нещата по същия начин. Не сте се интересували от брак. Може би не сте се интересували и от Бен.

— Държах много на него…

— Но?

— Но не го обичах.

— Разкажете ми за смъртта му.

— Не говорите сериозно.

— Напълно сериозен съм.

— Не говоря за неговата смърт. Никога не съм говорила за смъртта на Бен. Освен това вие знаете как е умрял. Загина в девет часа и три минути сутринта, източно време, на телевизионния екран. Всички хора в света гледаха как Бен умира. А вие?

— Някои от пътниците на полет 175 успяха да се обадят по телефона.

— Точно така.

— Беше ли Бен един от тях?

— Да.

— Обади ли се той на баща си?

— Не.

— Обади ли се на майка си?

— Не.

— На брат си? На сестра си?

— Не.

— На кого се обади той, Сара?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Обади се на мен , копеле такова!

— Какво ви каза?

— Каза ми, че самолетът е отвлечен. Каза ми, че са убили стюардесите. Каза ми, че самолетът прави неконтролируеми движения. Каза ми, че ме обича и че съжалява. Щеше да умре всеки момент, а ми каза, че съжалява. После връзката прекъсна.

— Какво направихте?

— Включих телевизора и видях дим да се издига от Северната кула на Световния търговски център. Беше пет минути след удара на полет 11. Никой не беше наистина сигурен какво е станало. Позвъних на Федералната авиационна администрация и им казах за обаждането на Бен. Позвъних на ФБР. Обадих се и в бостънската полиция. Чувствах се напълно безпомощна.

— И тогава?

— Гледах телевизия. Чаках телефонът отново да позвъни. Това не се случи. В 9,03 часа източно време вторият самолет се вряза в Световния търговски център. Южната кула гореше. Бен гореше.

Една сълза се плъзна по бузата й. Тя я избърса и го погледна гневно.

— Доволен ли сте?

Мъжът не отговори.

— Сега е мой ред да задам въпрос и е най-добре да ми отговорите искрено… или си тръгвам.

— Попитайте ме каквото желаете, Сара.

— Какво искате от мен?

— Искаме да напуснете работата си във „Филипс Кълекшън“ и да отидете да работите за Джихад Инкорпорейтед . Заинтересувана ли сте все още?

Картър трябваше да постави договора пред нея. Картър с неговата пуританска добродетелност и сакото си от рипсено кадифе. Картър с държането му на терапевт и с английския му с американски акцент. Габриел се измъкна навън като нощен крадец и пресече улицата, отивайки до очуканото волво на Ейдриън. Знаеше какъв ще е отговорът на Сара. Тя вече му го даде. Южната кула гореше — бе казала. — Бен гореше. Така че той не се обезпокои от изражението й на човек, когото ще бесят, когато двайсет минути по-късно Сара излезе стоически от къщата и слезе по стъпалата до очакващия я бус. Не се разтревожи и когато видя Картър да излиза пет минути след нея и да пресича бавно улицата с мрачно изражение, като че крачи след ковчег. Той седна зад волана и запали двигателя.

— На летище „Андрюс“ има самолет, който чака да те върне в Израел — каза Ейдриън. — По пътя натам ще спрем на едно място. Има един човек, който иска да поговори с теб, преди да заминеш.

Минаваше полунощ и Кей Стрийт беше оставена на разположение на нощните камиони за доставка и на такситата. Картър шофираше с по-голяма скорост от обикновено и постоянно поглеждаше часовника си.

— Тя не идва безплатно, знаеш. Ще има разходи по използването й. След като това приключи, ще трябва да бъде настанена на ново място и охранявана дълго време.