Даниъл Силва - Пратеникът

— Тази страст към изобразителното изкуство — каза той. — Откъде е дошла според вас? Защо изобразително изкуство? Защо не литература или музика? Защо не кино или драматургия?

— Картините станаха моето спасение. Моето убежище.

— От какво?

— От реалния живот.

— Били сте богато момиче, посещаващо най-добрите училища в Европа. Какво не беше наред във вашия живот? — Мъжът премина от английски на немски насред обвинението. — От какво бягахте?

— Вие ме съдите — отговори тя на същия език.

— Естествено.

— Може ли да говорим на английски?

— Ако трябва.

— Картините са други места. Друг живот. Миг от времето, уловен на платното, и нищо друго.

— На вас ви харесва да обитавате тези места.

Това беше забележка, а не въпрос. Сара кимна в отговор.

— Харесва ли ви да водите друг живот? Да бъдете други личности? Обичате ли да се разхождате из житните поля на Винсент ван Гог и цветните градини на Моне?

— Даже и в кошмарите на Франкел.

Той за първи път остави писалката си.

— Затова ли кандидатствахте в Управлението? Защото искате да водите друг живот? Защото искате да станете друга личност?

— Не, направих го, защото исках да служа на моята страна.

Той се смръщи неодобрително, сякаш намираше отговора й за наивен, и после пак погледна часовника си. Времето беше негов враг.

— Общували ли сте с араби, докато учехте в Европа?

— Разбира се.

— С момчета? Момичета?

— И от двата пола.

— Какви араби?

— Такива, които вървят на два крака. Араби от арабски страни.

— Притежавате повече остроумие от това, Сара.

— Ливанци. Палестинци. Йорданци. Египтяни.

— А саудитци? Имали ли сте съученици саудитци?

— Имаше две саудитски момичета в моето училище в Швейцария.

— Богати ли бяха тези момичета?

— Всички бяхме богати.

— Бяхте ли приятелка с тях?

— Човек трудно можеше да ги опознае. Те бяха сдържани. Държаха се настрана.

— А арабските момчета?

— Какво за тях?

— Сприятелявали ли сте се с някого от тях?

— Предполагам.

— Да сте излизали на среща с някого от тях? Да сте спали с някого от тях?

— Не.

— Защо не?

— Предполагам, че арабските мъже не са били по вкуса ми.

— Имали ли сте приятели французи?

— Няколко.

— Англичани?

— Разбира се.

— Но не и араби?

— Не.

— Имате ли предразсъдъци към арабите?

— Не ставайте смешен.

— Значи за вас е приемливо да се срещате с арабин, но просто не сте го правили.

— Надявам се, че няма да поискате от мен да бъда примамка в някой „сладък“ капан, защото…

— Не ставайте смешна.

— Тогава защо ми задавате тези въпроси?

— Защото искам да знам дали ще се чувствате удобно в социалната и професионалната среда на арабски мъже.

— Отговорът ми е „да“.

— Когато срещнете арабин, не виждате ли автоматично в него терорист?

— Не.

— Сигурна ли сте в това, Сара?

— Предполагам, зависи от арабина, когото имате предвид.

Той погледна часовника си.

— Става късно — каза, без да се обръща към никого конкретно. — Сигурен съм, че бедната Сара умира от глад. — Мъжът драсна дебела червена черта през страницата си с йероглифи. — Хайде да поръчаме някаква храна, а? Сара ще се почувства по-добре, след като хапне нещо.

Поръчаха си кебап за вкъщи от един ресторант в центъра на Джорджтаун. Храната пристигна след двайсет минути, доставена от същия черен бус, който докара Сара до къщата три часа по-рано. Габриел посрещна пристигането й като сигнал за началото на нощната сесия. През следващите деветдесет минути той се съсредоточи върху образованието й и познанията й върху историята на изкуството. Въпросите му следваха като картечен огън и тя едва имаше време за храната. Колкото до неговата, тя остана непокътната до жълтия му бележник. Той е аскет — помисли си Сара. — Няма да си направи труда да яде. Живее в гола стая и преживява с тричав хляб и няколко капки вода на ден. Малко след полунощ израелецът отнесе чинията си в кухнята и я остави на плота. Когато се върна в трапезарията, за момент остана прав зад стола си, подпрял с една ръка брадичката си и леко наклонил глава на една страна. От светлината на полилея очите му изглеждаха изумрудени и непрестанно я следваха като лъчи на прожектори. Той може да види апогея — помисли си тя. — Подготвя се за последния щурм.

— Виждам от досието ви, че не сте омъжена.

— Така е.

— В момента имате ли връзка с някого?