Даниъл Силва - Пратеникът

Здесь есть возможность читать онлайн «Даниъл Силва - Пратеникът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пратеникът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пратеникът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

След поредния сблъсък с палестинските терористи Габриел Алон търси спокойствие в работата си като реставратор. Но личният секретар на папата се обръща към него с молба да разследва необяснимите обстоятелства около странно убийство във Ватикана. С напредване на разследването агентът разкрива чудовищен план, целящ унищожителен удар срещу главата на Римокатолическата църква. Времето изтича и екипът на Алон трескаво се подготвя да се изправи срещу мощния враг в лицето на саудитски мултимилионер, който финансира терористични актове на Ал Кайда. Капанът е заложен. Водена от жажда за лично отмъщение, красивата Сара Банкрофт е готова да се включи в операцията, а изгубен шедьовър на Ван Гог служи за примамка. Алон трябва само да чака и да се надява, че нещата няма да се объркат...

Пратеникът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пратеникът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Тази страст към изобразителното изкуство — каза той. — Откъде е дошла според вас? Защо изобразително изкуство? Защо не литература или музика? Защо не кино или драматургия?

— Картините станаха моето спасение. Моето убежище.

— От какво?

— От реалния живот.

— Били сте богато момиче, посещаващо най-добрите училища в Европа. Какво не беше наред във вашия живот? — Мъжът премина от английски на немски насред обвинението. — От какво бягахте?

— Вие ме съдите — отговори тя на същия език.

— Естествено.

— Може ли да говорим на английски?

— Ако трябва.

— Картините са други места. Друг живот. Миг от времето, уловен на платното, и нищо друго.

— На вас ви харесва да обитавате тези места.

Това беше забележка, а не въпрос. Сара кимна в отговор.

— Харесва ли ви да водите друг живот? Да бъдете други личности? Обичате ли да се разхождате из житните поля на Винсент ван Гог и цветните градини на Моне?

— Даже и в кошмарите на Франкел.

Той за първи път остави писалката си.

— Затова ли кандидатствахте в Управлението? Защото искате да водите друг живот? Защото искате да станете друга личност?

— Не, направих го, защото исках да служа на моята страна.

Той се смръщи неодобрително, сякаш намираше отговора й за наивен, и после пак погледна часовника си. Времето беше негов враг.

— Общували ли сте с араби, докато учехте в Европа?

— Разбира се.

— С момчета? Момичета?

— И от двата пола.

— Какви араби?

— Такива, които вървят на два крака. Араби от арабски страни.

— Притежавате повече остроумие от това, Сара.

— Ливанци. Палестинци. Йорданци. Египтяни.

— А саудитци? Имали ли сте съученици саудитци?

— Имаше две саудитски момичета в моето училище в Швейцария.

— Богати ли бяха тези момичета?

— Всички бяхме богати.

— Бяхте ли приятелка с тях?

— Човек трудно можеше да ги опознае. Те бяха сдържани. Държаха се настрана.

— А арабските момчета?

— Какво за тях?

— Сприятелявали ли сте се с някого от тях?

— Предполагам.

— Да сте излизали на среща с някого от тях? Да сте спали с някого от тях?

— Не.

— Защо не?

— Предполагам, че арабските мъже не са били по вкуса ми.

— Имали ли сте приятели французи?

— Няколко.

— Англичани?

— Разбира се.

— Но не и араби?

— Не.

— Имате ли предразсъдъци към арабите?

— Не ставайте смешен.

— Значи за вас е приемливо да се срещате с арабин, но просто не сте го правили.

— Надявам се, че няма да поискате от мен да бъда примамка в някой „сладък“ капан, защото…

— Не ставайте смешна.

— Тогава защо ми задавате тези въпроси?

— Защото искам да знам дали ще се чувствате удобно в социалната и професионалната среда на арабски мъже.

— Отговорът ми е „да“.

— Когато срещнете арабин, не виждате ли автоматично в него терорист?

— Не.

— Сигурна ли сте в това, Сара?

— Предполагам, зависи от арабина, когото имате предвид.

Той погледна часовника си.

— Става късно — каза, без да се обръща към никого конкретно. — Сигурен съм, че бедната Сара умира от глад. — Мъжът драсна дебела червена черта през страницата си с йероглифи. — Хайде да поръчаме някаква храна, а? Сара ще се почувства по-добре, след като хапне нещо.

* * *

Поръчаха си кебап за вкъщи от един ресторант в центъра на Джорджтаун. Храната пристигна след двайсет минути, доставена от същия черен бус, който докара Сара до къщата три часа по-рано. Габриел посрещна пристигането й като сигнал за началото на нощната сесия. През следващите деветдесет минути той се съсредоточи върху образованието й и познанията й върху историята на изкуството. Въпросите му следваха като картечен огън и тя едва имаше време за храната. Колкото до неговата, тя остана непокътната до жълтия му бележник. Той е аскет — помисли си Сара. — Няма да си направи труда да яде. Живее в гола стая и преживява с тричав хляб и няколко капки вода на ден. Малко след полунощ израелецът отнесе чинията си в кухнята и я остави на плота. Когато се върна в трапезарията, за момент остана прав зад стола си, подпрял с една ръка брадичката си и леко наклонил глава на една страна. От светлината на полилея очите му изглеждаха изумрудени и непрестанно я следваха като лъчи на прожектори. Той може да види апогея — помисли си тя. — Подготвя се за последния щурм.

* * *

— Виждам от досието ви, че не сте омъжена.

— Така е.

— В момента имате ли връзка с някого?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пратеникът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пратеникът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Даниъл Силва - Черната вдовица
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Крадецът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Английското момиче
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Предателят
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Московска афера
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Агентът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Принцът на огъня
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Смърт във Виена
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Английският убиец
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Художникът убиец
Даниъл Силва
Отзывы о книге «Пратеникът»

Обсуждение, отзывы о книге «Пратеникът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x