Даниъл Силва - Пратеникът

— Тя е американка — каза Димбълби. — По природа е експанзивна. Ще завладее страната ти и след това ще ти каже, че е за твое добро.

Както се оказа, Таня не издържа до петък и бе видяна да напуска за последен път галерията в четвъртък вечер. С напускането й се бе нагърбила Сара и поради това то протече гладко, което не бе обичайно за „Ишърууд Файн Артс“. Щедрото обезщетение — „Много щедро, доколкото чух“, подхвърли Димбълби — й позволи да отиде на дълга и заслужена зимна почивка в Мароко. Следващият понеделник в приемната на Ишърууд вече бе на поста си ново момиче — висока мургава италианка с буйна тъмна коса и очи с цвят на карамел, която се казваше Елена Фарнезе. Едно неофициално проучване, проведено от Роди Хъчинсън, показа, че според мъжете в Сейнт Джеймс тя е дори по-хубава от прелестната Сара. Сред обитателите на Дюк Стрийт името „Ишърууд Файн Артс“ внезапно придоби ново значение и в галерията започнаха да наминават множество хора. Даже Джеръми Краб от „Бонамс“ взе да се отбива без предварителна уговорка само за да погледа колекцията на Ишърууд.

След като оказа подкрепа на галерията, Сара започна да излиза, за да се среща със свои сънародници. Тя провеждаше делови срещи с големите капацитети в различните лондонски аукционни къщи. Обядваше разточително с колекционерите, а в късните следобеди се срещаше на чаша питие с техните съветници, консултанти и подбрани фенове. Тя се отби в галериите на конкурентите на Ишърууд, за да ги поздрави. Един-два пъти се отби и в бар „Грийнс“ и почерпи момчетата. Най-накрая Оливър Димбълби събра смелост да я покани на обяд, но тя благоразумно предложи вместо това да се видят на чаша кафе. На следващия ден следобед пиха кафе с мляко в заведението на американска верига на „Пикадили“. Оливър погали ръката й и я покани на вечеря.

— Съжалявам, но аз не вечерям — отговори тя.

Защо не, за бога? — чудеше се Оливър, докато се клатушкаше обратно към галерията си на Кинг Стрийт. — Защо не наистина?

Узи Навот я наблюдава известно време. Винаги си бе мислил, че тя е като отличен пристан сред буря. Местенце, което да пъхнеш в задния си джоб за неизбежните черни дни. Намираше се точно на петнайсет километра отвъд кръговото шосе М-25 в Съри или — както обясни на Габриел — на час път с метрото или с кола от галерията на Ишърууд в Сейнт Джеймс. Къщата беше в стил Тюдор , построена малко хаотично, с високи фронтони и малки прозорчета с оловни стъкла, до нея се стигаше по дълга, набраздена от коловози алея, бе засенчена от клоните на дъбове и защитена от ограда със стабилна порта от ковано желязо. В двора й имаше порутен хамбар и две заключени оранжерии. Имаше и обрасла като джунгла градина, където човек можеше да се уедини да размишлява, осем акра земя, където да се бори със собствените си демони, и рибарник, в който не бе ловена риба от петнайсет години. Когато подаваше ключовете на Навот, агентът по недвижими имоти я нарече „Убежището на Уинслоу“. За оперативен агент като Навот тя беше Нирвана .

Дина, Римона и Яков работеха в прашната библиотека, Лавон и Йоси си устроиха работилница в шумната и разхвърляна всекидневна, по стените на която висяха множество глави на животни. Колкото до Габриел, той си направи импровизирано ателие в изпълнената със светлина гостна на втория етаж, която гледаше към градината. Тъй като не можеше да покаже лицето си в лондонския свят на изкуството, изпращаше други да му доставят необходимите материали. Техните мисии бяха сами по себе си специални операции. Дина и Йоси ходиха поотделно до „Л. Корнелисън и Синове“ на Ръсел Стрийт, като грижливо си поделиха поръчката, така че момичетата, които работеха там, да не разберат, че изпълняват заявка на професионален реставратор. Яков отиде до един магазин за осветителни тела в Ърлс Корт, за да купи халогенни лампи за Габриел, а после и до един майстор дърводелец в Камдън Таун, за да му вземе статив. Ели Лавон се погрижи за рамката. Новоизпечен експерт по всички въпроси, свързани с Ал Бакари, той се обяви срещу решението на Габриел за рамка, издържана в духа на италианската класика.

— Зизи си пада по френските рамки с висок релеф — каза той. — Италианската няма да подхожда на чувството му за стил.

Обаче Габриел продължаваше да смята, че по-дълбоката резба на италианските рамки отива повече на техниката импасто 42 42 Напластяване на бои. — Б.пр. на Винсент, така че Лавон поръча италианска рамка от възхитителния магазин на „Арнолд Уигинс и Синове“ на Бъри Стрийт.