Даниъл Силва - Пратеникът

— Колко пъти си правил това?

Той приближи лицето си до картината и прошепна:

— Много пъти.

— Колко души си убил? Десет? Двайсет? Това реши ли проблема с тероризма? Или просто влоши още повече нещата? Ако откриете Ахмед бен Шафик и го убиете, какво ще постигнете с това? Ще се сложи ли край, или напред ще излезе друг човек и ще заеме неговото място?

— Евентуално друг убиец ще заеме мястото му. Междувременно ще бъде спасен животът на много хора. И ще бъде въздадено правосъдие.

— Това наистина ли е правосъдие? Може ли да се въздаде правосъдие с пистолет със заглушител или с кола, в която е поставена бомба?

Габриел вдигна очилата на челото си и се обърна, зелените му очи заблестяха под светлината на лампите.

— Забавлява ли те този малък спор относно моралната уместност на контратероризма? Кара ли те да се чувстваш по-добре? Можеш да бъдеш сигурна, че Ахмед бен Шафик никога не си губи времето да се измъчва с подобни морални въпроси. Можеш да бъдеш сигурна, че ако той успее някога да се добере до ядрено оръжие, единствената му дилема ще е дали да го използва срещу Ню Йорк или срещу Тел Авив.

— Това правосъдие ли е, Габриел, или просто отмъщение?

Той отново се видя пред Шамрон. Този път мястото не беше апартаментът му на улица „Наркис“, а топлият септемврийски следобед на 1972 година — денят, в който Ари за първи път дойде при него. Габриел му бе задал същия въпрос.

— Не е твърде късно, Сара. Ако искаш, можеш да се откажеш. Ще намерим друга да заеме мястото ти.

— Няма друга като мен. Освен това не искам да напускам.

— Тогава какво искаш?

— Разрешение да спя нощем.

— Спи, Сара. Спи спокойно.

— А ти?

— Аз имам да довършвам картината.

Той се обърна и пак спусна очилата на очите си. Сара не бе свършила с въпросите.

— Истина ли е? — попита тя. — Верни ли са всички онези неща, написани за теб във вестниците след атентата на Лионската гара?

— Повечето от тях.

— Убил си палестинците от „Черният септември“, които са извършили Мюнхенското клане?

— Някои от тях.

— Би ли го направил отново, ако знаеш всичко, което знаеш сега?

Габриел се поколеба за момент.

— Да, Сара, бих го направил отново. И ще ти кажа защо. Не беше за отмъщение. „Черният септември“ бе най-смъртоносната терористична група, която светът бе виждал, и трябваше да бъде премахната.

— Но виж какво ти е струвало това. Загубил си семейството си.

— Всеки, който се залавя с тази битка, губи нещо. Вземи например твоята страна. Вие бяхте невинни, блестящ фар на свободата и благоприличието. Сега имате кръв по ръцете и мъже, хвърлени в тайни затвори. Ние не се занимаваме с тази работа, защото ни доставя удоволствие. Вършим я, защото трябва . Защото нямаме избор. Мислиш ли, че имам избор? Смяташ ли, че Дина Сарид има избор ! Не, нямаме. И ти нямаш. — Той се вгледа в лицето й. — Освен ако не искаш да намеря някоя друга на твоето място.

— Няма друга като мен — повтори тя. — Кога ще бъда готова?

Габриел се обърна и вдигна четката си към картината. Скоро — помисли си той. Още един-два дни за ретуша. После лаковото покритие. След това тя ще е готова.

Оставаше единствено обучението й на терен. Лавон и Узи Навот тестваха издръжливостта й. В продължение на три денонощия те я водиха на различни лондонски улици и й преподаваха основните принципи на занаята. Научиха я как да прави тайна среща и как да определя дали мястото е опасно. Научиха я как да разбира дали е следена и прости начини да се изплъзне от преследвачите си. Показаха й как да оставя съобщение в тайник и как да го дава на куриер. Научиха я как да се свързва със спешните линии на Службата от обикновен обществен телефон и как да им даде знак с езика на тялото си, че е разкрита и иска да я изтеглят. По-късно Лавон щеше да я опише като най-добрия естествен оперативен агент аматьор, когото е обучавал. Той щеше да завърши курса за два дни, но Габриел — дори и само заради личното си спокойствие — настоя да са три. Когато Ели най-сетне се върна в Съри през онзи следобед, той завари Алон да стои навъсен на брега на рибарника, с въдица в едната ръка и приковани върху водната повърхност очи, сякаш призоваваше рибата да се покаже.

— Тя е готова — каза Лавон. — Въпросът е дали ти си готов?

Габриел бавно нави кордата на въдицата и последва Ели в къщата.

По-късно същата вечер лампите угаснаха в малката туристическа агенция на Мейсънс Ярд. Госпожица Арчър, стиснала купчина стари папки, спря за момент на площадката и се взря през искрящото стъкло на входната врата на „Ишърууд Файн Артс“. Зад бюрото в приемната седеше Елена — скандално красивата италианска секретарка на господин Ишърууд. Тя вдигна поглед от компютърния екран и изпрати на госпожица Арчър въздушна целувка за сбогом, после отново погледна в екрана и продължи работата си.