Даниъл Силва - Пратеникът

През последната нощ й показаха серия от компютърно изработени изображения за това как би трябвало да изглежда Шафик сега. Бен Шафик с брада. Бен Шафик с голо теме. Бен Шафик с прошарена перука. С черна перука. С къдрава коса. Изобщо без коса. Острите му бедуински черти, посмекчени от пластична операция. Обаче Габриел й каза, че водещата улика за неговата самоличност ще е ранената му ръка. Естествено той никога нямаше да покаже белега си, простиращ се от лакътя до китката от вътрешната страна на ръката му. Ала това щеше да е леко отпуснатата му ръка, която той не протяга за здрависване и държи безопасно мушната в джоба, скрита от очите на неверниците.

— Знаем, че се е спотаил някъде в империята на Зизи — каза Алон. — Може да се представя за инвестиционен банкер или мениджър на предприятие. Може да се окаже предприемач по недвижими имоти или фармацевтичен директор. Може да се появи след месец. Може да дойде и след година. Може и никога да не се появи. Но ако дойде, можеш да бъдеш сигурна, че ще е добре възпитан, със светски маниери и няма да прилича на професионален терорист. Не търси терорист или някой, който се държи като такъв. Просто търси мъжа.

Той скри компютърните изображения.

— Искаме да знаем за всеки, който влиза или излиза от кръга на Зизи. Искаме да събереш колкото се може повече имена. Но това е човекът, когото търсим. — Габриел сложи една снимка на масата пред нея. — Това е мъжът, когото преследваме. — Втора снимка. — Той е причината всички ние да сме тук, вместо да сме по домовете със семействата и децата си. — Трета снимка. Той е причината да те помолим да се откажеш от живота си и да се присъединиш към нас. — Нова снимка. — Ако го видиш, трябва да ни дадеш името, което използва, и компанията, за която работи. Ако можеш, виж страната, откъдето е издаден паспортът му. — Нова снимка. — Ако не си сигурна, че е той, няма значение. Кажи ни. Нищо няма да се случи, основавайки се само на твоята дума. Никой няма да бъде наранен заради теб, Сара. Ти си само пратеник и вестител.

— И като ви дам име? — поинтересува се тя. — Какво следва?

Габриел погледна часовника си.

— Мисля, че е време Сара и аз да си поговорим насаме. Ще ни извините ли?

Той я заведе в ателието си на втория етаж и включи халогенните лампи. Маргьорит Гаше заблестя съблазнително под силната светлина. Сара седна в един старинен фотьойл, а Габриел си сложи увеличителните очила и приготви палитрата си.

— Колко остава? — попита тя.

Същият въпрос му зададе Шамрон през онзи ветровит октомврийски следобед, когато дойде на улица „Наркис“, за да измъкне Алон от заточението му. Година — трябваше да му каже онзи ден. И тогава нямаше да е тук, в безопасната къща в Съри, готов да изпрати една красива американка в сърцето на Джихад Инкорпорейтед .

— Свалих мръсотията по повърхността и изправих бръчките, като ги притиснах с гореща влажна шпатула — обясни Алон. — Сега трябва да довърша ретуша и да нанеса тънко лаково покритие — само колкото да изпъкне топлината на оригиналните цветове на Ван Гог.

— Не говорех за картината.

Той вдигна очи от палитрата си.

— Предполагам, че това зависи изцяло от теб.

— Аз ще съм готова, когато ти си готов — каза Сара.

— Не съвсем.

— Какво ще стане, ако Зизи не захапе стръвта? Какво ще стане, ако той не хареса картината… или мен?

— Никой сериозен колекционер, който разполага с пари, като Зизи, няма да се откаже от новооткрита творба на Ван Гог. Колкото до теб, няма да има голям избор по този въпрос. Ще те направим неустоима.

— Как?

— Има неща, които е по-добре да не знаеш.

— Като това, което ще се случи с Ахмед бен Шафик, ако го видя?

Той добави пигмент към локвичка разтворител и го разбърка с четката си.

— Знаеш какво ще се случи с Ахмед бен Шафик. Дадох ти ясно да разбереш в нощта, когато се срещнахме във Вашингтон.

— Кажи ми всичко — настоя тя. — Трябва да знам.

Габриел смъкна очилата от челото върху очите си и вдигна четката към платното. Когато заговори отново, говореше на Маргьорит, а не на Сара.

— Ще го наблюдаваме. Ще го подслушваме, ако можем. Ще го снимаме и ще запишем гласа му на касета, която ще изпратим за анализ на нашите експерти.

— И ако експертите ви потвърдят, че е той?

— Ще го премахнем във време и на място, които изберем.

— Ще го премахнете?

— Ще го убием. Ще го застреляме. Ще го ликвидираме. Избери си термина, който ще те накара да се чувстваш най-добре, Сара. Аз лично никога не съм открил такъв.