Даниъл Силва - Пратеникът

— Страхувам се, че ще трябва да отложим нашето малко съвместно парти — каза той. — Може ли да го направим следващата седмица?

Габриел, който бе нетърпелив операцията да започне, инструктира Джулиан да го попритисне, така че срещата се отложи само с един ден — от четвъртък за петък, макар че Ишърууд се съгласи да я проведат в късния следобед, за да може Малоун да поспи няколко часа в леглото си. В действителност Андрю остана в Токио още един ден, но хората от токийската централа не забелязаха втора среща между него и Ватанабе или с някой агент на индустриалеца. Малоун се върна в Лондон в четвъртък късно вечерта с вид — според думите на Лавон — на труп в костюм от „Савил Роу“. В три и половина следобед на следващия ден „трупът“ се промуши през вратата на ресторант „Грийнс“ на Дюк Стрийт и тръгна към уединената маса в ъгъла, където Ишърууд вече го чакаше. Джулиан му наля голяма чаша бяло бургундско вино.

— Добре, Джули — каза Малоун. — Да прескочим глупостите, а? Кажи какво криеш в ръкава си? И кой, по дяволите, го е мушнал там? Наздраве!

Час и половина по-късно Киара чакаше на горната площадка, когато Ишърууд, подсилен с две бутилки превъзходно бяло бургундско — за сметка на Габриел — се заклатушка нагоре по постланите с нова пътека стълби. Тя го насочи наляво, към бившите помещения на „Арчър Травъл“, където го посрещна един от невиотите на Габриел. Джулиан съблече сакото си, разкопча ризата си и отдолу се разкри миниатюрно дигитално записващо устройство, закрепено за гърдите му с еластичен пояс.

— Обикновено не правя такива неща на първата среща — каза той.

Невиотът свали записващото устройство и се усмихна.

— Как беше омарът?

— Малко жилав, но иначе чудесен.

— Добре се справихте, господин Ишърууд. Много добре.

— Подозирам, че това е последната ми сделка. Да се надяваме, че няма да я приключа с куршум.

Записът можеше да бъде изпратен по сигурен електронен канал, но Габриел, както и Ейдриън Картър, беше старомоден за някои неща и настоя да бъде прехвърлен на диск и занесен ръчно до безопасната къща в Съри. В резултат на това минаваше осем часът, когато той най-сетне пристигна. Алон мушна диска в компютъра в гостната и кликна върху иконката за старт. Дина се беше изтегнала на дивана. Яков седеше в един фотьойл, хванал брадичката си с подпрените на колената си ръце, приведен напред, сякаш очакваше известие от фронта. Тази вечер бе ред на Римона да готви. Когато Андрю Малоун заговори, тя извика от кухнята на Габриел да увеличи звука, защото също иска да слуша.

— За глупак ли ме вземаш, Джулиан?

— Това е нещо реално, Андрю. Видях го със собствените си очи.

— Имаш ли снимка?

— Не ми разрешиха да снимам.

— Кой е собственикът?

— Той иска да остане анонимен.

— Да, разбира се, но кой, по дяволите, е той, Джулиан?

— Не мога да разкрия името на собственика. Точка. Край на обсъждането. Тя ми е поверила грижата да бъда неин представител по този въпрос и това е.

— Тя? Значи собственикът е жена?

— Картината е била в семейството три поколения. Понастоящем е в ръцете на жена.

— Какво е семейството, Джулиан? Задоволи любопитството ми.

— Семейството е френско. Това е всичко, което ще получиш от мен.

— Опасявам се, че то няма да свърши работа, Джулиан. Трябва да ми дадеш нещо, което мога да покажа. Не мога да отида при Зизи с празни ръце. Той се ядосва, когато това се случва. Ако искаш Зизи в играта, трябва да играеш по неговите правила.

— Не искам да бъда насилван, Андрю. Обадих ти се, за да ти направя услуга. Честно казано, пет пари не давам за правилата на Зизи. Всъщност той изобщо не ми трябва. Ако спомена на улицата, че разполагам с неизвестен досега Ван Гог, всички големи колекционери и всички музеи в света ще разбият вратата ми и ще ме замерят с пари. Моля те, опитай се да запомниш това.

— Извинявай, Джули. Имах тежка седмица. Да започнем отначало, а?

— Добре, да започнем.

— Мога ли да задам няколко безобидни въпроса?

— Зависи колко са безобидни.

— Да започнем с един лесен. Къде е картината сега? Във Франция или в Англия?

— Тя е тук, в Лондон.

— В твоята галерия ли е?

— Не още.

— За каква картина говорим? Пейзаж? Натюрморт? Портрет?

— За портрет.

— Автопортрет?

— Не.

— На мъж или на жена?

— На жена.

— Прекрасно. Ранна или късна?

— Много късна.

— В Сен Реми? Овер?

— Най-последната, Андрю. Рисувана е през последните дни от живота му в Овер.